Дуглас Кеннеди - Мираж

Не знаех какво да кажа. Освен:

— Пол наясно ли беше с цената, която си платил, за да му помогнеш да избяга?

— Писах му. Поправка, продиктувах писмо до него, тъй като това беше около два месеца след нападението.

Обясних какво ме е сполетяло, след като го откарах до Танжер. Не му исках пари или компенсация. Желанието ми бе само да знае какво ми причиниха гадовете.

— И какво отговори Пол?

Бен Хасан посегна за виното си и аз едва сега забелязах какви усилия му струваше да обхване столчето на чашата и че всъщност големите му пръсти са по-скоро деформирани, отколкото месести.

Той отпи поредната дълга глътка. Виждах, че си налага да е спокоен и се мъчи да потисне гнева у себе си.

— Пол ми отговори… с мълчание. Дори когато му написах отново осем месеца след първото ми писмо, дори след като няколко от общите ни колеги се опитаха да се свържат с него по повод станалото, дори след като Файза, която, чест ѝ прави, се отрече от баща си и братята си след „инцидента“, се помъчи още веднъж да влезе във връзка с него и го умоляваше поне на мен да пише — той запази пълно мълчание.

— Бяха ли бащата и братята преследвани за престъплението си?

— Да, полицията ги арестува и тримата. Но таткото разполагаше с връзки. А на изслушването пред съдия двете момчета заявиха, че ме нападнали, след като съм се опитал да свалям единия от тях. Бяха осемдесетте години и те се възползваха от гоненията на гейовете, за да си подсигурят защита. Постигнаха извънсъдебно споразумение с мен за сто хиляди дирхама…

— Но това е едва малко над единайсет хиляди долара.

— Тогава беше достатъчна сума да си купиш апартамент. И аз точно това направих с парите. Същия апартамент, в който ще преспиш тази нощ.

— Ами ръцете ти?

— Френският хирург се оказа магьосник. Наистина реконструира костите и свърза някои от нервните окончания, за да имам някакво усещане в пръстите. Но не е кой знае колко. Дори и днес…

Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади запалка. Щракна я и поднесе пламъка точно под лявото си кутре. Дори не трепна, когато пламъкът влезе в директен допир с плътта.

— Както виждаш, до голяма степен са останали безчувствени. Въобще не можех да държа четка дори след десетте операции и цялата физиотерапия… Накратко казано, кариерата ми на художник беше прекратена. Онези картини, които видя в апартамента ми… a la recherche du temps perdu 55 55 В търсене на изгубеното време (фр.). — Б.пр. . Стара история.

— Направо не знам какво да кажа. Толкова е ужасно.

— Така си е, да. И все пак в китайската калиграфия символът за „криза“ има две значения — опасност и възможност. За мен след нападението се разкри възможност да стана… как да го нарека… посредник. Човек, който дърпа конците, дава бакшиши тук и там, върши чудеса с пътнически документи, урежда сметки.

Имаше въпрос, който исках да задам, но не се осмелявах. Бен Хасан сам го повдигна.

— Усещам, че искаш да знаеш какво стана с бащата на Файза и братята ѝ, след като ми купиха апартамента. Файза, както споменах, не пожела вече да има нищо общо с тях, а мен редовно ме посещаваше в болницата и водеше приятели, които да свършат грубия ремонт по апартамента. Не мога да кажа, че някога сме били приятели. Тя е от онзи тип огорчени и разочаровани жени. Така и не надмогна загубата на Пол, особено при положение че следващият мъж в живота ѝ беше борсов посредник и според мен не блестеше с ум, нищо че доста прилично играеше голф. Файза се опита да играе ролята на буржоазна съпруга на глупак, който печелеше добре. Когато Самира навлезе в юношеска възраст, бракът на майка ѝ вече напомняше лош филм на Джоан Крофорд 56 56 Американска актриса, носителка на „Оскар“. — Б.р. — всички гейове, дори в Северна Африка, обожават Джоан Крофорд. И тогава финансистът изгуби всичко, включително дома, който наричаха свой. Самира живя няколко месеца в стаята ми за гости, после замина за кратко във Франция, но без резидентско разрешително не можа да си намери работа. Би могла да има американски паспорт по линия на баща си, но той така и не призна бащинство, не отговаряше на писмата ѝ с молба да се видят или поне да каже пред американските власти, че, да, тя е негова дъщеря, затова момичето срещаше големи административни трудности. Така че огорчението ѝ се трупаше.

Междувременно Файза успя да си развали отношенията с директора на колежа, където преподаваше. На един коктейл тук се запозна с мъж на име Хамсад, директор на филмовата студия във Варзазат. Само след няколко месеца вече живееше там, на ръба на Сахара. Мястото, макар и живописно, за мен винаги е било рецепта за отчаяние след седемдесет и два часа престой. Но с дъщеря ѝ вече се бяха отчуждили, поредният сравнително високопоставен мъж проявяваше желание да се грижи с нея, а и имаше възможност да постъпи на работа в езиково училище, така че тя замина за пустинята. Това беше преди пет години. Връзката им се разпадна след година и половина. Хамсад ѝ показа вратата. Знам, че още преподава в езиковия колеж. Оказа подкрепа на Самира, когато тя забременя, а любовникът ѝ се върна във Франция.