Дуглас Кеннеди - Мираж

— Да не би да си се забъркал в някакви неприятности във Франция? — попитах, набрала дързост от невероятната храна и виното.

— Защо веднага реши, че дискриминацията, с която се сблъсках във Франция, се дължи на скандал? — троснато попита той.

— Няма ли много северноафриканци, които успешно се интегрират във френското общество?

— И все пак тя си остава страна на националисти. Не можех да заживея там.

— Но ти трябва да имаш френски паспорт, след като баща ти е французин. Кога за последно си бил там?

— Килограмите ме възпрепятстват да пътувам.

Пристигна втората бутилка. Келнерът я отвори, много церемониално постави две чаши и наля един пръст вино на Бен Хасан. Домакинът ми отново разигра голям театър за дегустацията, като взе да върти течността в чашата, да я души шумно, след което пое обилна глътка, разходи я из устата си, а после и в гърлото си като гаргара, преди да я глътне и да кимне в знак на одобрение. Сервитьорът наля в двете чаши и си тръгна. Веднага щом се отдалечи достатъчно, зададох въпроса, който исках да повдигна от няколко часа:

— Колко сериозна беше връзката на Пол с Файза?

Бен Хасан прекара няколко пъти пръста си по ръба на чашата с вино. Човекът просто обичаше да създава драматизъм, преди да съобщи нещо. Най-накрая заговори:

— Всичките бяхме част от бохемски кръг в Казабланка — писатели, поети, художници. Вярно, че бях учил търговия в Париж, но това бе, за да угодя на майка ми. Само че, както сигурно и ти си наясно, на майка си никога не можеш да угодиш. Ала и преди Париж, и след Париж, моята сфера беше абстракционизмът. Дори имах галерия в Казабланка, която продаваше мои творби. Дали ме приемаха като сериозен художник? Полусериозен. Но въобще не от мащаба на твоя съпруг. Колкото до Файза, тя преподаваше в местен колеж и се опитваше да напише Големия марокански феминистки роман, виждаше се като северноафриканската Симон дьо Бовоар. Честно казано, не притежаваше особен литературен талант. Но пък беше пленителна в онези години, преди разочарованието и цигарите да задействат токсичната си магия. Тогава Пол бе въплъщение на младия американски бохем, мечта на всяко момиче с артистични увлечения. Файза произхожда от добро семейство в Рабат. Баща ѝ работеше в Мароканската централна банка като икономист и не бяха от ревностните мюсюлмани. Но дори да си светски мюсюлманин — каквито са много от мароканците, — все пак си производно от едно консервативно общество, особено когато нещата опират до секс. Пол беше първият любовник на Файза. Бяха красива двойка. Тя искаше той да я отведе в Ню Йорк, да я направи своя съпруга и да я издържа, за да твори, докато в същото време той става прочут художник. Всички си имаме трески за дялане в интимните дела. У Файза това бе потребността ѝ да държи контрола на всяка цена. Два месеца след началото на връзката им вече започна да поставя изисквания, да критикува безредието на Пол, да спори с него едва ли не за всичко. Често той ми споделяше, че му идва в повече. Посъветвах го да ограничи щетите и да прекрати връзката. Но един-два пъти, когато бе предлагал на Файза да се разделят, тя избухвала в сълзи, сипела извинения и изявления от сорта „Ти си мъжът на живота ми“. Също така, както схванах, макар да нямала опит в секса, учела се бързо. А Пол, бидейки човек, който обича секса…

— Мислиш ли, че не го знам?

— Изказах се неуместно.

— Просто изтъкнах довод в свое оправдание.

— Харесвам жена, която може да се смее на себе си.

— И така… нека отгатна. Пол, типично за него, не е могъл да се справи с емоционалните ѝ изблици при опитите си да я напусне, а е бил твърде голям страхливец просто да си иде. Предвид, че тя го е карала да се усеща като някакъв бог на секса, доверил се е на нея за незначителни подробности като контрацептивите.

Бен Хасан се изкикоти като малко момченце, чуло нещо нецензурно.

— Ти си тази, която трябва да разправя историята — подхвърли той. — Да, Пол повярва на думата на Файза, че пие хапчета против забременяване. Затова, когато му изтърси: „Mon cheri, j’ai une grande nouvelle a t’annoncer. Je suis enceinte“ 52 52 Скъпи, имам да ти съобщя голяма новина. Бременна съм (фр.). — Б.пр. … Пол остана като гръмнат. Когато не разпери ръце да я прегърне, не обяви, че тя е любовта на живота му и че bien sur 53 53 Разбира се (фр.). — Б.пр. , едно общо дете би било върховен израз на тяхната amour eterne 54 54 Вечна любов (фр.). — Б.пр. , тя започна да го тероризира с настоявания да се оженят. Тъй като той се поколеба, тя съобщи на семейството си. Баща ѝ цъфна с двамата ѝ твърде буйни братя в Училището за изящни изкуства, което е само на около километър оттук, и заплашиха да кастрират Пол, ако не се ожени за Файза. Такива ги надрънкаха пред директора на училището, че Пол беше незабавно освободен от работа, но нашият прогресивен директор го уведоми, че ще го възстанови на длъжността му, ако направи почтена жена от Файза. В продължение на двайсет и четири часа двамата братя държаха Пол буквално под домашен арест. После пристигнал баща им с Файза, един имам и адвокат. Файза ревнала с глас и заявила на Пол, че ще умре, ако той не се омъжи за нея. Той изпаднал в паника и ги пуснал да влязат. Бракосъчетанието, един вид под дулото на оръжие, се провело намясто. Пол изрекъл обета си, подписал правния документ и се опитал да целуне младоженката, но тя закрещяла обиди насреща му, изфучала навън с баща си и му казала, че ще се видят на другия ден, когато братята ѝ дойдели да му пренесат багажа в новия им дом в Рабат. Тъстът му обявил, че му е намерил работа там като учител по английски. Братята предупредили Пол, че ще са долу и ще пазят предната и задната врата, така че по никой начин да не успее да хукне към летището. Щом си тръгнали, Пол ми телефонира в състояние на пълна паника. Накарах му се, че е било лудост да се подчини на насилствената брачна церемония, но обещах да го измъкна от този кошмар. Това и сторих. Три часа по-късно му се обадих, поръчах му да вземе паспорта си и малка чанта с най-необходимото и точно в полунощ да се качи на покрива. Облякох джелаба с качулка. Не знаех дали Файза е предупредила братята си за дебелия художник, приятел на Пол, който може да му се притече на помощ, но не желаех да поемам никакви рискове. И тъй, в джелаба и скрито под качулката лице подкарах към неговия квартал. Живееше в район с толкова гъсто застрояване, че еднометровото разстояние между покривите можеше да се вземе с един скок. Но този скок трябваше да е много премерен, иначе човек падаше от десет етажа височина. Подкупих домакина на съседната сграда да ми осигури достъп до покрива. Струваше ми седемстотин дирхама, едно малко състояние по онова време, но току-що бях продал картина и знаех, че не измъкна ли Пол от страната, той ще пропилее бъдещето си с жена, която въпреки бохемските си претенции обещаваше да се превърне в истинска вещица. Братята на Файза не бяха глупави. Установих, че са наели човек да пази задния вход на сградата, където живееше Пол. Този заден вход бе разположен точно до къщата, на която той щеше да скочи. Тръгнах си оттам и се върнах отново петнайсет минути преди полунощ. Един от братята на Файза се беше разположил пред сградата на Пол. Когато влязох в съседния блок — все така облечен в джелаба и нахлупил ниско качулката ѝ — домакинът ме осведоми, че техният човек още пази на задния вход. Качих се горе на покрива. Дори и преди трийсет години изкачването на десет етажа беше истинско мъчение за мен. И ето го Пол на съседния покрив, втренчен ужасено в празното пространство между двете сгради, неспособен да прескочи и стърчащ намясто като закован. Наложи се да му дам сигнал с пламъка на запалка. Той все така не скачаше и си спомням, че му изсъсках: „Само един метър е. Ако не скочиш, обричаш се на цял живот брачно робство с жена, която ще стъпче таланта ти, твоята дарба. Стой на място и умри. Или скочѝ и живей“.