Дуглас Кеннеди - Мираж

— Но защо е потърсил контакт с нея след толкова дълго време? — попитах. — Защо сега?

— Посъветвах Самира да зададе този въпрос на Пол в имейл. Отговорът му беше: „Току-що открих, че не мога да имам деца с новата ми съпруга“.

Толкова бях зашеметена от това изявление, че съборих чашата с коктейла си на пода.

— Написал е това? — прошепнах. — Нима наистина е написал това?

Бен Хасан потисна усмивка.

— Да, написал е, че не може да има деца с теб… че си безплодна.

— Това е възможно най-долната лъжа. — Разплаках се. — А Пол избяга тук, в Казабланка, защото открих, че зад гърба ми си е направил вазектомия.

Бен прие тази информация с моментен шок, но побърза да го прикрие с дежурното си пасивно изражение.

— Това е сериозно обвинение.

Вече ровех в раницата си и търсех документите, които бях донесла със себе си.

— Не е просто обвинение — извиках, — това е истината.

Тръшнах листовете на работата маса пред Бен Хасан.

— Ето всичко черно на бяло.

Със забързан и трескав поток от думи го осведомих как беше стигнала до мен фактурата за хирургическата процедура и последвалите събития, довели ме там, където се намирах сега. Бен Хасан ме слушаше мълчаливо. Когато завърших, взе малко звънче и позвъни два пъти. Омар се появи в стаята само след секунди. Последва кратък разговор на арабски. Другият мъж излезе и скоро се върна с нова чаша коктейл за мен. Залови се да събира парчетата стъкло от предишната, пръснати навсякъде по пода. Когато понечих да се извиня за непохватността, проявена в яда ми, Бен Хасан вдигна ръка и ми поръча да не съдя себе си така строго.

— Преживяла си твърде голям шок през последните двайсет и четири часа. За щастие, въпросната чаша не беше кристал „Розентал“, просто обикновено стъкло, така че няма щети.

Прошепна още нещо на Омар, който хвърли стъклата в близкото кошче за боклук и отново ни остави сами. Щом вратата се затвори, Бен Хасан взе от масата фактурата за извършената процедура и я вдигна пред очите си.

— Ето го и пословичното димящо дуло. Още едно доказателство, че си го нападнала с бутилка, когато си узнала за коварното му предателство.

Стиснах очи. Въобще не биваше да изричам и дума пред този хитрец насреща ми. Накрая казах:

— Разбери, че ти говоря абсолютната истина по повод ранената глава на Пол. И че съм отчаяно разтревожена за него. Трябва да го открия.

Бен Хасан помълча известно време, докато отпиваше от виното си. После каза:

— Дано намериш утеха във факта, че съпругът ти много се потруди да се реваншира на дъщеря си.

— Не те разбирам.

— Помогна ѝ да си купи апартамент.

Сега вече бях напълно озадачена.

— Какво е направил?

— Помогна на Самира да си купи апартамента, в който живее сега. Онзи, пред който си я нападнала словесно тази сутрин.

— Не съм я нападала словесно. Аз просто…

— Обвинила си я, че е любовница на мъжа ти. Самира ми се обади, докато ти спеше, доста разстроена, че си я изложила така на публично място.

— Не съм я излагала.

— Разбирам, че както и по другия въпрос, казваш истината.

— Пол не би могъл да ѝ купи апартамента.

— Плати само половината. Другата половина от сумата дойде от любовника ѝ французин.

— Колко е дал мъжът ми на дъщеря си?

— Един милион дирхама.

Бен Хасан наблюдаваше как ще приема тази дребна подробност.

— Не мога да повярвам — отвърнах.

— Защо?

— Защото това прави колко… Осем цяло и осем дирхама за един американски долар… някъде към сто двайсет и две хиляди долара.

— Ти си същинско ходещо сметало.

— Няма начин да е изтеглил такъв заем в Щатите, без аз да знам.

— Тъкмо затова Пол взе заема тук, в Казабланка.

— Но той няма кредитен рейтинг тук, нищо, което да заложи като обезпечение за такава голяма сума.

— Отново уцели същината на проблема. Тъкмо по тази причина мъжът ти не се обърна към банка или друга финансова институция.

Чак сега започна да ми просветва или по-скоро да ми притъмнява.

— Да не ми казваш, че се е обърнал към лихвар?

— „Лихвар“ звучи малко просташко, не намираш ли? „Финансов посредник“ е далеч по-елегантна фраза.

— Да не мислиш, че сега ми е до изискано изразяване, мосю Бен Хасан? След като е взел заем от лихвар, значи е затънал още по-дълбоко, отколкото си представях. Сигурно знаеш името на гангстера, на когото сега вероятно изплаща сумата в троен размер.

— Човекът не е гангстер. Просто бизнесмен.

— И името му е…?

Последва дълга пауза, през която моят домакин изпразни чашата си, оригна се шумно и преднамерено. Накрая заяви: