Дуглас Кеннеди - Мираж

Обясних, че ползваме обща кредитна карта и съм проследила трансакциите му.

— Ти си същински Биг Брадър.

— Нищо подобно. Ако го бях наблюдавала отблизо, отдавна щях да съм разбрала за неговата тайна.

— Искаш да кажеш за неговите тайни.

— Да, установих, че са в множествено число. Но нека те попитам нещо. След като Пол избяга без паспорт, как се е качил на самолета на „Ройъл Еър Мароко“?

Бен Хасан се подсмихна и направи широк жест към заобикалящото ни пространство.

— Няма как да не знаеш вече отговора на този въпрос.

— И с какъв паспорт пътува сега?

— Британски.

— Колко му взе за него?

— Обичайната ми цена е десет хиляди дирхама.

— И по тази причина той е изтеглил въпросната сума вчера.

— Анализаторските ти способности са завидни. Но трябва да изтъкна, че десет хиляди дирхама е цената ми за приятели и роднини. Ако става дума за човек, нуждаещ се от фалшиви документи поради проблеми с властите, сумата нараства значително.

— Бил си великодушен към стария си приятел.

— Това е един от възможните начини на тълкуване.

— Пол каза ли ти защо се появи в Казабланка без документи и предполагам, в критично душевно състояние?

— Заради историята с дъщеря му, естествено… Но колко точно знаеш ти по въпроса?

— Само че има дъщеря на име Самира и съпруга на име…

— Файза.

— Какво работи Файза?

— Преподава английски език и френска литература в колеж във Варзазат.

— Колко дълго са били женени?

Питиетата дойдоха.

— Ще стигнем и до това… и до много други неща на вечерята. Междувременно…

Омар ми подаде чашата с коктейла с цвят на касис.

— Основата на този „Кир“ е бяло вино от областта Мекнес, което се смята за мароканското бордо — обясни Бен Хасан, като също прие чаша от Омар. — За твое здраве, Робии. Желая ти успешен полет утре, далеч от цялата тази злополучна бъркотия.

Чукнахме чаши. Бен Хасан отново прошепна нещо на Омар, който се оттегли от стаята и затвори вратата зад себе си. След като вече не можеше да ни чуе, Бен Хасан каза:

— Било е доста неприятно, че си нападнала бедния Пол с бутилка.

— Нищо подобно не съм сторила! — Бях стъписана от това обвинение.

— Така казваш ти.

— Казвам го, защото е истината. Пол се хвърлял срещу стената в хотелската ни стая, след като…

Млъкнах, защото не ми се продължаваше нататък.

— След като какво?

— След като го залових в гигантска лъжа.

— Но ако си го хванала в изневяра… Предполагам, че става въпрос за друга жена…

— Не беше друга жена.

— Какво беше тогава?

— Това си е моя работа.

— И също така е твоя работа защо си го нападнала с бутилка.

— Защо не искаш да ми повярваш?

— А защо да вярвам на теб? Пол ми е приятел. Снощи се появи на прага ми в ужасно душевно състояние и ми каза, че избягал от Есувейра, когато съпругата му го нападнала с бутилка, след което ми показа физическите последствия от тази атака. Ако човекът, с когото споделям леглото си, ме нападне с бутилка…

Бен Хасан поддържаше лековат, почти шеговит тон, сякаш ставаше дума за забавно събитие.

— А защо Самира го е прогонила? — попитах.

— Защото беше много лош баща и не си направи труда да покаже никакъв интерес към дъщеря си допреди няколко месеца.

— Откъде знаеш?

— Самира ме смята за свой сурогатен баща.

Гледаше ме право в очите, като го изрече.

— Къде беше майка и? — попитах.

— Тук, в Казабланка, докато дъщеря ѝ постъпи в университета. Тогава помежду им възникнаха всевъзможни проблеми. Накрая Файза, която си имаше трудности и в професионално отношение, изгуби работата си. Изгуби и дома си вследствие на много дългове и заради мъжа в живота си, който не беше почтен, нито пък откровен.

— Не Пол, нали?

— Не. Пол напълно прекъсна контакт със съпругата си, когато замина за Щатите няколко месеца преди раждането на Самира.

— А защо е изпитал потребност пак да се свърже с двете, след като десетилетия наред не ги е търсил?

— За това ще трябва да попиташ Пол.

Той отново надигна чашата си и я пресуши на една дълга глътка. След леко, но недискретно оригване повдигна вежди и добави:

— Нищо чудно да е свързано с това, че е станал дядо.

— Самира има дете?

— Да, син на година и половина на име Клод. Бащата е французин от Марсилия, адвокат. Женен. Извънредно интелигентен. Извънредно комплициран. Но Самира винаги си е падала тъкмо по такива мъже. Сигурно затова беше толкова заинтригувана от липсващия си баща и съответно отчаяно оскърбена, че той отказваше всякакъв контакт. Ала на̀ ти тебе необяснимо чудо. Нито дума на Файза или Самира десетки години. Нито веднъж не им прати някакви пари. Изчезна отвъд Атлантика, очевидно напълно безразличен. И ето че преди няколко месеца внезапно се свърза с мен с желание да чуе новини за дъщеря си. И искаше не само новини, но също скорошни снимки и нейния имейл адрес. Започна да ѝ пише, искаше да знае всичко за живота ѝ. Самира дойде при мен разстроена и объркана.