Дуглас Кеннеди - Мираж

— Тя подписа окончателно за апартамента едва миналата седмица и ще се премести в него след месец. Спокойно може да съм пропуснал да спомена, че Пол ѝ е помогнал…

Едва сдържаше усмивката си при тези думи.

— Глупости. Искал си да се появи на прага ѝ, а тя да му затръшне вратата в лицето.

— Може би. Но не забравяй, че той хукна към Казабланка само защото ти го хвана в онази малка лъжа.

— Тогава сигурно ти се е обадил в паника и те е помолил да подготвиш срещата му със Самира. Ти си му дал адреса ѝ, но не си я предупредил, че баща ѝ ще се появи, а си знаел каква ще бъде реакцията ѝ.

— Отмъщението е ястие, което е най-добре да се консумира студено.

— Как отмъсти на бащата на Файза и братята ѝ?

— Ще те оставя сама да откриеш. Но пак ти го казвам, мадам Робин, много съм впечатлен от теб. И съветът ми ще е прям: ограничи щетите си. Утре стани, иди на летището и остави мъжа си на съдбата, която му е писана.

— А ако Пол не ти плати месечната парса…?

Бен Хасан разплете пръсти и се вторачи в мен с поглед, който беше колкото леден, толкова и заплашителен.

— Какво ще се случи със скъпия ти съпруг, ако не изпълни ангажимента си към мен, с който е правно обвързан? Ще си доставя огромното удоволствие да гледам как Омар смазва с чук всичките му пръсти.

Силно се изкушавах да плисна остатъка от виното ми в лицето на Бен Хасан, след като той изрече заплахата си. В продължение на няколко напрегнати мига ми се наложи да притискам чашата към масата. Той се сети какво се въздържам да сторя, повдигна пръст и рече:

— Ако направиш скандал тук и ме посрамиш публично, ще последват ответни мерки.

— Ти си гангстер.

— Това е въпрос на интерпретация. Също такъв е фактът, че съм единственият ти приятел тук.

— „Приятел“, който изигра мъжа ми…

— Мъжът ти сам се вкара в този водовъртеж. По своя воля дойде при мен. Умоляваше ме да му осигуря път обратно към дъщеря му. И аз го сторих.

— Като същевременно постигна и своята разплата.

— Той знаеше каква лихва му искам за парите. Прие сумата. Наясно беше, че трябва да дойде в Мароко, за да подпише документите. Да, вече знаеш истинската причина да пристигнете тук това лято. Пол и с това се съгласи. Предупредих го, че ще е трудно да си проправи пътека до сърцето на Самира, че е израснала потискана от отсъствието на баща си и от нежеланието му да поддържа връзка с нея. Самата тя пишеше на Пол поне по веднъж годишно, докато навърши двайсет и пет. Дори след ужасния разрив с майка ѝ все още се бе вкопчила в наивната надежда, че някак той ще се окаже добър баща и ще я спаси от бездънната самота. Накратко, Пол знаеше, че като се опитва да съживи обърканото си минало, навлиза в компрометирана и рискова ситуация. И все пак реши да прелети през Атлантическия океан и да падне право в ръцете ми. А ти, съвършено невинната, добре запозната с отсъстващите бащи и мъже в непрестанни преговори със собствената им изтъкана от конфликти личност, би трябвало да престанеш да браниш Пол с майчинската си самоотверженост и да го оставиш да се прояви веднъж и той като зрял човек. Само че не ти е по силите да го направиш, нали? И затова сега искаш да плиснеш тази чаша в лицето ми, като така само ще си спечелиш крайното ми неудоволствие. Сигурно сама си усетила вече колко неразумен би бил подобен ход.

— Защото можеш да смажеш пръстите ми ли? Или ще ме сполети съдбата, застигнала бащата и братята на Файза?

— Не си спомням да съм споменавал, че ги е „застигнала“ някаква съдба.

— Но вече не са сред нас, нали?

— И това не съм казвал.

— Защото не съм те попитала досега. Но сега те питам.

— Защо не се поинтересуваш да го узнаеш от самата Файза? Отгатвам, че натам ще се отправиш, нали така? Нека те улесня. Ще ти дам адреса ѝ във Варзазат.

— Ама ти и мисли ли умееш да четеш?

— Да, умея. Знам, че си човек, който не може да си тръгне ей така, дори това да означава да последваш в гърлото на вулкана мъжа, който те е предал.

Той извади бележник и елегантна сребърна писалка, написа нещо на един лист, откъсна го и ми го подаде.

— Ето ти телефонния номер и адреса на мадам Файза. Вече знаеш името на хотела, в който е отседнал Пол.

— Защо не прати там Омар да го дотътри обратно?

— Защото още не е дошло времето за следващата вноска. То се знае, ако ти предпочиташ да я платиш сега…

— Не разполагам с такава сума в брой.

— А аз не приемам плащане е кредитна карта. Така или иначе, той има десет дни гратисен период. Междувременно ти все така си добре дошла да се възползваш от допълнителното ни легло за тази нощ.