Дуглас Кеннеди - Мираж

— Няма начин гост да напусне хотела от друго място освен през главния вход.

— Тогава с ваше разрешение ще поставя един от хората ни пред хотела, за да сме сигурни, че на мадам няма да се случи нещо лошо…

— Ами ако реша да се разходя? — попитах.

— Полицаят ще ви придружи. Впрочем утре ще поискам от съдия заповед да прибера уликите, които ще снимаме, а също и паспорта ви до приключване на разследването по повод изчезването на мъжа ви.

— Тогава и аз още утре ще се свържа с посолството ни.

— Това е ваше право, госпожо.

Той се обърна към Пикар.

— С ваше разрешение ще наредя на няколко от хората ми да претърсят хотела, за да видим дали съпругът на мадам не е още скрит тук някъде.

Пикар кимна в знак на съгласие. Но тогава аз се намесих:

— Мъжът ми спокойно е могъл да излезе, когато никой не е наблюдавал външната врата.

Всички погледи се насочиха към Ахмед. Той се притесни от това, че стана обект на всеобщо внимание.

— Бях на рецепцията целия следобед и въобще не видях мосю Пол да излиза — заяви той.

— Тогава още трябва да е тук — отбеляза инспекторът.

— Но ако мосю Ахмед е трябвало да отговори на телефона или да обърне внимание на гост, или да се отзове на повика на природата, мъжът ми би могъл да се промъкне незабелязан.

Отново всички се обърнаха към Ахмед. Той само вдигна рамене и каза:

— Разбира се, естеството на работата ми е такова, че не съм на рецепцията в сто процента от времето.

— Значи, той лесно може да е излязъл — настоях аз.

— Някой щеше да го види — намеси се Пикар. — През повечето време отпред имаме човек. Карим. Той е неофициалната ни охрана през деня, винаги е отвън. Мете, полива цветята и се грижи никой да не се мотае около входа. Нощем имаме друг човек, както мадам знае, защото той я е отървал първата нощ, когато направила опасната грешка да излезе навън сама.

Отново бях надиграна. Виждах как инспекторът си казва наум: „Около тази жена все някакви неприятности“.

И за да забие ножа още по-дълбоко, Пикар добави:

— Говорих с Карим, след като чухме за врявата в стаята ви. Бил е отпред през целия следобед и въобще не е видял мъжа ви да излиза.

— Но аз не видях Карим, когато излязох за разходката си — възразих.

Пикар ме изгледа с присвити очи.

— Той обаче ви е видял да излизате и ми каза, че сте изглеждали като готова да убивате.

— Не е вярно.

Макар, естествено, да знаех, че бях изфучала навън в напълно безумно душевно състояние. Но тази забележка как Карим ме видял…

— Има ли значение, че според него съм изглеждала ядосана? — посочих. — Фактът, че ме е видял да излизам от хотела преди връщането на мъжа ми…

— Той изобщо не е видял мъжът ви да се връща — отвърна Пикар. — Нито го е видял да излиза. И Ахмед не го е видял. Нали така, Ахмед?

Ахмед кимна неколкократно. Кой иска да хапе ръката, която го храни? Особено когато тази ръка принадлежи на студен и пресметлив човек като Пикар, който държи полицията на своя страна в случай на неприятна необходимост.

— Ще го кажа още веднъж. Мъжът ми излезе от хотела някъде към дванайсет и петнайсет. Аз излязох около два часа следобед. Върнах се половин час по-късно, след това отново излязох и отидох да се разхождам по брега. В мое отсъствие в тази стая се е случило нещо и в резултат по стената има кръв, а съпругът ми…

Усетих у мен да се надига ридание, но го потиснах и успях да изрека:

— Той е някъде там, ранен, отчаяно се нуждае от помощ. Нека, моля ви, да отидем в кафенето на Фуад.

Инспекторът разглежда ноктите си известно време, после каза:

— Ще тръгнем за кафенето, след като сме снимали всичко в стаята и след като претърсим хотела, за да се уверим, че тялото на мъжа ви не е скрито някъде тук. И не, не разрешавам да идете сама в кафенето на Фуад. Може засега да не съм в състояние да ви отнема паспорта, но съм в правото си да прикрепя към вас човек да ви следва из Есувейра. И точно това възнамерявам да направя.

Отне им два часа да претърсят хотела. Беше отворена всяка стая — и неколцина гости бяха обезпокоени, — докато полицаите, водени от инспектор Муфад, надничаха под всяко легло и във всяка вана и настояваха да бъде отворен всеки гардероб. Бяха проверени складовите килери на четирите етажа. Също фризерът за месо в кухнята. Огромните контейнери за боклук в задната уличка. Стаите за персонала в сутерена.

Проверката продължаваше още и още въпреки моите молби да ми бъде позволено да ида до заведението на Фуад, придружена от полицай. Инспекторът ми даде да разбера, че от този момент нататък ще играем по неговите правила. Настоя да бъде повикан полицейският фотограф, който да снима двете много показателни бележки, двата дневника, накъсаните рисунки, счупения скрин, аленото петно върху каменната стена. В един момент влезе младата чистачка Майра с поднос с ментов чай за полицаите (но Ахмед, който я придружаваше, настоя да го налее лично). Веднага забелязах, че Майра много се разстрои при вида на обърнатата наопаки стая. Погледна ме с безмълвна боязън, сякаш искаше да ми каже нещо, но не можеше при всички тези представители на властта наоколо. Улових погледа ѝ и я подканих с жест да излезем да говорим в коридора, но тя поклати глава и си тръгна забързано. Когато инспекторът се върна в стаята, казах му: