Дуглас Кеннеди - Мираж

— Но някой все трябва да е видял мъжа ми да напуска хотела.

— Майра, една от младите чистачки, чула силните шумове в стаята — каза Пикар. — Отишла долу на рецепцията и вдигнала тревога. Тогава Ахмед чул още викове, изтичал горе, открил стаята в сегашното ѝ състояние на безпорядък и ме намери. Претърсихме хотела. Няма следа от съпруга ви.

— Възможно ли е да е излязъл, докато Ахмед е бил горе?

— Това е една вероятност — обади се Муфад. — Друга вероятност е двамата с мъжа ви да сте имали пререкание.

— Не сме имали пререкание.

— Имало е размяна на гневни бележки, нали? Аз не чета английски, но когато мосю Пикар ни повика, ми ги преведе.

Инспектор Муфад бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади малко тефтерче с черни пластмасови корици. Прелисти го, докато намери нужната си страница.

— Едната бележка, предполагам вашата, гласи: „Ти уби всичко и аз те мразя. Не заслужаваш да живееш“. Вие сте написали това, нали?

Наведох ниско глава и много тихо промълвих:

— Аз написах това.

— В отговор той е написал: „Права си. Трябва да умра“. Ако действително той го е написал.

— А кой друг би могъл да го стори? — попитах, вече с ядосан глас.

— Някой, който може да е искал да му навреди.

— Нека се изясним, инспекторе. Нима наистина си мислите, че съм имала пререкание със съпруга си, при което аз, жена наполовина на неговите физически размери, съм блъскала главата му в стената, нарамила съм го и съм го изнесла, след като е изпаднал в безсъзнание, докато никой не е гледал, но преди да го сторя, съм оставила бележка с неговия почерк, сочеща, че той е намислил да се самоубие?

Инспекторът се замисли върху това за момент, после каза:

— Откъде да знаем дали не сте скрили тялото някъде в хотела?

— Но аз не бях тук.

— Никой не ви е видял да излизате за предполагаемата ви разходка на брега.

— Не съм причинила нищо на съпруга ми — отсякох и гневът ми пламна отново. — След като тръгна за кафенето на Фуад, не го видях повече.

— И все пак сте оставили тези документи, които да намери, заедно е бележка, в която желаете смъртта му. Мосю Пикар ми преведе медицинските книжа. Те също представляват интересно четиво. Удостоверяват, че мъжът ви е претърпял вазектомия.

Мълчание. Виждах как тримата мъже безмълвно се наслаждават на огромното ми неудобство при откритието, че знаят всичко за тази срамна история. Посочих към стол в знак, че бих искала да седна. Муфад кимна, че е съгласен. Отпуснах се на креслото, като се мъчех да измисля изход от ситуацията, и в крайна сметка реших, че единственият начин е да кажа истината.

— Аз съм счетоводител у дома в Щатите. Фирмата ми обслужва и сметките на съпруга ми. Днес един от сътрудниците ми се свърза с мен с информацията, която сте открили върху леглото. Информация, че моят съпруг — макар да се бе съгласил с мен да правим опити за дете и да беше наясно, че четиресетият ми рожден ден е само след седмици, тоест времето вече не е на моя страна — е отишъл и е пожелал да бъде… стерилизиран. Както можете да си представите, да науча за това… предателство… беше съкрушително за мен. Мъжът ми беше в кафенето на Фуад, когато пристигнаха документите. Принтирах ги и ги оставих на нашето легло заедно с гневна бележка, за да накарам съвестта да го загризе. После отидох на моята разходка по брега и се върнах, за да заваря всичко това.

Мълчание. Инспекторът и Пикар се спогледаха бързо. После инспекторът се обърна към мен.

— Колкото и да ви съчувствам за онова, което ви е сполетяло, мадам, вие пропуснахте ключов факт в своя разказ — че по-рано днес следобед сте направили резервация за обратен полет до Щатите утре в дванайсет часа по обед от Казабланка.

Цялата се напрегнах.

— Бързо действате, мосю.

— Това ми е работата — отвърна той.

— Но намерението ми да се прибера утре… то се дължеше на решението ми да го оставя на момента. След онова, което открих, всичко е свършено.

— И сте му оставили бележка, че трябва да умре заради стореното.

— Това беше гняв. Чиста ярост. Естествено, че не бих искала мъжът ми да пострада по никакъв начин.

— Макар да има писмено свидетелство, че го искате мъртъв. Може би с основание, тъй като е извършил нещо коварно, преднамерено, подло.

Муфад бе вторачил поглед в мен и вече започвах да усещам ръцете си влажни, а по лицето ми избиха капчици пот. За него аз бях лицето, представляващо интерес в този случай.

— Господине — казах, като се опитах да се успокоя, — защо бих оставила подобна бележка, ако бях планирала да сторя нещо лошо на мъжа си? Защо той самият би ми написал отговор, освен ако не се чувства отвратително, задето е хванат в подобна ужасяваща лъжа?