Дуглас Кеннеди - Мираж

— По тази причина ли го напусна?

— По тази и много други.

— Разбирам…

— Но Пол определено иска деца.

Сорая явно одобри.

— Не е ли имал деца досега? — попита, но бързо допълни: — Стига това да не е неуместен въпрос от моя страна.

— Нищо неуместно няма — отвърнах.

— В Мароко бракът е основно свързан със създаване на деца.

— Ти така ли го виждаш?

Тя се замисли за момент.

— Как го „виждам“ аз и каква е реалността, са… две напълно различни неща.

През първите десет дни на уроците ни със Сорая разговорите, несвързани с френската граматика, бяха интригуваща игра на словесен пинг-понг, при която вродената ѝ предпазливост и културно обусловена сдържаност бяха често подривани от огромното ѝ любопитство не просто към моя живот, а към начина на съществуване на жена като мен в съвременна Америка. Помежду ни бързо се изгради взаимно доверие, но чак някъде към втората седмица започнаха да се разкриват по-лични моменти от живота ѝ. Бързо усетих, че престоят ѝ във Франция напълно е променил начина ѝ на мислене и че връщането ѝ в Мароко е било не по нейна воля.

— Значи, докато учеше в университета, действително живееше в самия кампус? — смая се тя, когато ѝ разправих как съм заминала от дома си, за да постъпя в Университета на Минесота.

— Това не е ли обичайно също във Франция и тук? — попитах.

— В Мароко, ако трябва да идеш в друг град, за да учиш в университет, ти уреждат да отседнеш у някое семейство.

— А като беше в Лион?

Тя стисна устни.

— Позволиха ми да замина за Лион само защото там живееше Мустафа, чичото на баща ми. От трийсет години е там със съпругата си. Той има просперираща таксиметрова фирма, а тя е учителка в лицей, така че на някакво ниво и двамата доста добре са се асимилирали. Освен що се отнася до ролята им на настойници на племенницата от Есувейра. Цялата година представляваше борба за надмощие. Особено като откриха, че не нося хиджаб, като отивам на лекции, и дори използвам квартирата на приятелка, за да се преобличам. Също и по отношение на закъсненията ми вечер, които започнаха, след като Фабиан влезе в живота ми…

— А кой беше Фабиан? — попитах, но в този момент Пол влезе от балкона на път за банята.

Темата рязко бе изоставена.

По-късно същата вечер в ресторантчето, разположено на странична улица, което бързо ни бе станало любимо, споделих с Пол как Сорая е споменала името на французин и съм останала с впечатлението, че е имала връзка с него по време на годината ѝ в Лион.

— Това е мечтата на повечето образовани мароканки — отвърна той. — Да открият западняк, който да ги измъкне оттук.

— Сякаш говориш от личен опит.

— Нима съм подсказал с нещо за какъвто и да било опит?

— Все трябва да е имало една или две мароканки в живота ти по онова време.

— Откъде накъде реши така?

— Защото и сега си много привлекателен мъж, а на двайсет и няколко сигурно си бил още по-голям хубавец. Общувал си с художници от бохемските среди на Казабланка, нали? Нямаше ли някоя сладурана абстракционистка, която…

— Накъде водят всички тези приказки?

— Натам, че те искам сега, на момента.

Час по-късно отново бяхме в леглото в хотелската ни стая. Тялото му бе преплетено с моето и двамата споделяхме удивителната симетрия на метроном; когато той ми прошепна колко много ме обича и ми обеща възхитително бъдеще, свободно от мрачните моменти на миналото. Какво друго бих могла да сторя, освен също да дам израз на любовта си към него? Най-силната и истинска любов, която бях познавала.

После, докато лежахме плътно един до друг и уловени за ръце, промълвих:

— Може би този път го направихме.

Защото бе точно по средата на цикъла ми. И защото тази вечер неизчерпаемата ни страст се издигна до нови замайващи върхове.

Пол ме целуна леко по устните.

— И аз съм сигурен, че този път се е случило. Та ние все пак сме благословени.

Отвън мюезинът запя в прослава на своя Всевишен. Аллаху акбар! Аллаху акбар!

При което можех само да си помисля:

Синхронът ви, господине, е безупречен.

Следващите две седмици бяха изпълнени с върховно щастие. Винаги съм възприемала щастието като мимолетно събитие — отделни моменти, когато житейската мръсотия бива отмита за няколко скъпоценни часа. Свободен си от страхове и проблеми, съпровождащи като подтекст всичко, което се опитваш да постигнеш. Лошото, когато сте двойка, е, че си преследван също от страховете и проблемите на партньора си. И ако има период, в който и двамата да сте извън досега на тъмните сили, които влачите подире си… то това е едно от редките сублимни съвпадения, когато искрено можеш да си кажеш: Благословени сме.