Дуглас Кеннеди - Мираж

— От утре започвам уроци по френски — съобщих и му разправих за Сорая.

— Колко взема на час? — осведоми се той.

— Тя поиска седемдесет и пет, но аз ще ѝ плащам сто и пет.

— Много си мекушава.

— Само когато така е редно да се постъпи.

— Дори седемдесет и пет дирхама на час са огромна сума за нея.

— Но за мен не са кой знае какви пари. Така че какъв е проблемът?

— Няма такъв. Щедростта ти е достойна за уважение.

— Както и твоята загриженост за финансите ни.

— Заяждане ли долавям? — попита той.

— Може ли да оставим тази тема?

— Разбира се — отвърна той, стана и тръгна към банята.

Миг по-късно го чух да пуска душа. Когато десет минути по-късно се появи с хавлиена кърпа около кръста си, ме информира:

— Много ми се иска да прекратим подобна размяна на реплики.

— На мен също.

— Да се опитаме да се отърсим от цялата тази глупост.

— Разяжда отношенията ни, нали? — отвърнах. — Добротата е по-сполучливият избор.

Той помисли над това за миг.

— Това би могло да е разрешение.

Дойде до мен и ме прегърна.

— Ново начало, става ли?

— Устройва ме — отговорих и го целунах леко по устните, като едновременно с това се запитах няма ли да повтаряме отново този диалог след ден-два. Може би просто трябваше да приема, че такъв е нашият брак, че така функционира системата ни като двойка, че миговете на грубост биват заместени от периоди на дълбок покой и от приключението, каквото е любовта.

Приключение. Ето една дума, която често ми идваше наум напоследък. На следващия ден по време на първия ми урок със Сорая я попитах дали на френски тя има повече от едно значение. Момичето се изчерви леко и отвърна:

— Да, une aventure е думата за „приключение“. Но също е типично френски израз за любовна връзка. J’ai en une aventure avec Jacques… seulement une aventure, rien de bien serieux. 18 18 Имах авантюра с Жак… Само авантюра, нищо сериозно (фр.). — Б.пр.

Не беше нужно да превежда. Une aventure означаваше закачка, не беше любов. Когато попитах за семантичната разлика между „авантюра“ и „любов“, Сорая каза:

— На френски, ако някой каже, а те често го правят, „C’est l’amour“ 19 19 Това е любов (фр.). — Б.пр. , това звучи много сериозно, поне за момента. Когато живеех в Лион, имах няколко приятелки французойки и те често възклицаваха, че са влюбени в някой мъж, с когото се бяха запознали едва преди две или три седмици. Скоро след това всичко свършваше, срещаха друг и пак „Oh… c’est l’amour“ още след четвъртата вечер. След като го чувах произнасяно толкова често, започнах да си мисля, че да възкликнеш „Влюбен съм“, означава израз на моментни емоции, на които не позволяваш да се задълбочат. Също така е признание в любов с идеята, че си влюбен.

— А в Мароко какво означава?

Раменете ѝ се сковаха.

— Трябва да се занимаваме с други неща — каза и почука с пръст по учебниците. Този път не се възпротивих, защото осъзнах, че по грешка съм пресякла невидима граница, която Сорая бе решена да поддържа.

И тъй, върнахме се към нашето минало предварително време.

Седяхме на канапето в малкото пространство, предназначено за дневна в апартамента, а френските учебници, които тя бе донесла, бяха разпръснати върху малка масичка за кафе. Пол работеше на балкона под сянката на големия чадър и на широкополата си шапка, а слънцето напичаше все така силно в пет и половина следобед. Беше се появил да поздрави Сорая по-рано, когато тя почука на вратата на апартамента ни. Видях как тя пое с поглед върлинестата му фигура, дългата побеляла коса, възрастовата разлика помежду ни. Също така (това го усетих) беше впечатлена от неговия френски и от рисунките му, които бях наредила из стаята.

— Съпругът ти ли е рисувал всичко това? — попита ме.

— Харесват ли ти?

— Много добре улавят духа на Есувейра.

— Или поне покривите на Есувейра.

— Ще рисува ли и улични сцени?

— Ще трябва да попиташ него.

— Представям си какво е да си омъжена за толкова талантлив човек. Децата ви…?

— Нямаме деца.

Сега Сорая изглеждаше сякаш ѝ се щеше подът да се отвори под нея и да я погълне цялата. Побързах да добавя:

— Засега нямаме.

Облекчението ѝ бе огромно.

— Съжалявам — извини се тя. — Не биваше да нахалствам така.

— Това въобще не е нахалство.

— Но беше неуместен въпрос. Макар да знам, че на Запад за женените двойки не е задължително да имат деца.

— Самата истина. Първият ми съпруг не искаше деца.

Сорая бе стъписана от моята прямота.