Дуглас Кеннеди - Мираж

Първите четиринайсет дни в Есувейра бяха вълшебни. Пол попадна в сериозен творчески водовъртеж по отношение на работата и прекарваше близо по шест часа на ден върху графиките си. Премести се от балкона ни с неговата панорамна гледка на маса в кафене в самото сърце на сука. Там се превърна в нещо като местна знаменитост. Управителят, около двайсет и пет годишен младеж на име Фуад, оценяваше високо работата на Пол и си постави за цел да го пази от ненужно разсейване особено от страна на амбулантни търговци и натрапчиви туристи. Пол на свой ред се отплащаше на Фуад за неговото закрилничество, като всеки ден му подаряваше рисунка с размера на пощенска картичка. Правеше я в края на своите три или четири часа в кафенето, след като бе работил върху по-голяма графика — винаги успяващ да улови същността на някой аспект от живота на сука с едновременно разпознаваем и изкривен маниер. Предаваше кинетичната енергия на лудешки кипящия около него живот, тъй като сукът никога не бе в покой. Ала артистичността му я претворяваше в нещо, което бе и осезаемо, и някак прикрито.

Фуад беше схватливо момче с премерено поведение. Шефът му, собственикът на кафенето, беше неговият баща, който прекарваше много време в Маракеш. Както синът му веднъж споделил с Пол, имал там любовница. Фуад беше учил във Франция. Посещавал бе школа по изящни изкуства в Марсилия, където се влюбил в друга художничка. Тя била от Тулон, немюсюлманка. Бащата на Фуад, макар и готов да плаща за тригодишното приключение на сина си отвъд Средиземно море, дръпнал шалтера в края на курса и настоял пред Фуад да се откаже от всякакви надежди за живот, посветен на изкуството и на любов към французойката. Момчето трябвало да се върне в Мароко и да изучи семейния бизнес.

Сега Фуад управляваше кафенето и малкия хотел в сука вместо постоянно отсъстващия си баща. Кафенето беше разположено на ъгъл в медината, където търговците на подправки и плодове бяха струпали стоката си редом с тази на касапи — заклани и одрани животни, напичани от обедното слънце. Пол разполагаше с място, което му даваше поглед върху цялата налудничава многоцветна картина, която той улавяше с черен молив и въглен върху матово бяло картонче. Фуад очевидно виждаше у него фигурата на по-голям брат (при това също художник) и бе настанил Пол на сенчеста ъглова маса, превърнала се в негов офис, като постоянно му сервираше ментов чай през часовете му на работа там. Освен това осигуряваше обяд и на двама ни. Отказваше да приеме заплащане и тъкмо по тази причина съпругът ми започна всеки ден да му подарява оригинална картичка. Пол ми довери, че заимствал този номер от Пикасо — той плащал сметките си в хотела и бара във френския крайбрежен град Колиур, като на всеки няколко дни оставял на собственика своя скица и по този начин го направил притежател на много скъпа колекция.

— Съмнявам се, че Фуад ще може да заживее на Лазурния бряг с печалбата от моите драсканици — отбеляза Пол един следобед, когато се прибрахме в хотела да правим любов и да подремнем.

— Не бързай да подценяваш пазарната си стойност. Тази нова поредица от графики е истински пробив.

Аз самата също бележех напредък. Уроците ми със Сорая бяха активни. Повечето сутрини прекарвах наведена над учебниците, като си налагах да научавам по десет глагола и двайсет нови думи всеки ден. Също така четях местните вестници на френски и си купих малко радио, за да слушам на него Ер Еф И — френския вариант на Би Би Си Уърлд Сървис.

— Наистина си се посветила сериозно на това — заключи Сорая, когато десет дни след началото на уроците ни я изненадах с всевъзможни въпроси за употреби на френски soutenu — най-изискания и официален вариант на езика. — Браво за твоята прилежност. Владеенето на un francais soutenu ще ти отключи много врати. Изучиш ли го, французите ще бъдат извънредно впечатлени.

— Ако изобщо стъпя някога във Франция.

Сорая ме погледна объркано.

— Защо си мислиш, че няма да идеш във Франция?

— Досега не съм пътувала много.

— Но ето че сега пътуваш.

— Зависи от това дали ще се случат някои неща в живота ми.

— Разбира се, че е така.

— И все пак — добавих — les enfants sont portables . Децата са преносими.

— Тук използва думата portable неправилно. Un portable може да е мобилен телефон или лаптоп. Подходящият глагол за изречението ти е transporter . Опитай се да перифразираш.

Имаше една основна причина, поради която бях толкова обсебена да усъвършенствам говоримия си френски: усещането за постижение. Исках да използвам времето си тук за нещо позитивно и смислено. Като виждах Пол толкова съсредоточен в работата си, получавах още по-голям стимул да упорствам, както му обясних, когато той ме похвали за напредъка ми.