Дуглас Кеннеди - Мираж

— Не беше този апартамент. А в момента само той ни е свободен…

— Проявете разум.

— Намирате, че съм глупав? — в гласа му отново се появи надменност.

— Започвам да си мисля, че трябва да се обадя на жената, която ме замества в счетоводната ми фирма в Щатите, да я накарам да открие имейла и да го изпрати. Тогава ще се обърна към местния орган по туризма и ще се оплача, че раздувате цените.

— Ще ви помоля да напуснете.

— Жалко. Не е лоша стая. А и бихте могли да ни имате тук за месец. Но вие си решавате, господине.

След тези думи се обърнах и се насочих към вратата. На половината път той се обади.

— Бих приел шестстотин на ден.

Без да се обръщам назад, отговорих:

— Четиристотин.

— Петстотин и петдесет.

— Петстотин. С включена закуска и пране.

— Очаквате да ви перем дрехите всеки ден?

— Два пъти седмично. Нямаме кой знае колко дрехи.

Мълчание. Палецът му се потъркваше в показалеца, винаги сигурен знак за тревожност.

— И ще сте тук целия месец? — попита.

— Мога да ви покажа билетите ни за връщане.

— За тази цена ще искам да ми платите пълната сума предварително.

Сега беше мой ред да почувствам, че везните са се наклонили мъничко в негова посока. Но като огледах апартамента, сияйната синева на северноафриканското небе, проясняваща всичко, почувствах, че трябва да взема решение. С включената закуска и пране и намалението с двеста дирхама на вечер бях спестила на двама ни общо към хиляда долара. Усетих също така, че Пикар щеше да се държи цивилизовано занапред.

— Добре, господине — казах. — Спазарихме се. Но искам писмено потвърждение на уговорената цена, преди да ви дам кредитната си карта.

Леко присвиване на устни насреща.

— Tres bien, Madame 11 11 Много добре, госпожо (фр.). — Б.пр. .

— Между другото, познавате ли някого, който би ми давал всеки ден уроци по френски? Реших да усъвършенствам разговорно езика ви.

— Сигурен съм, че ще мога да намеря човек.

Слязохме обратно долу. Пикар мина зад плота на рецепцията. На хотелска бланка написа продължителността на престоя ни и цената петстотин дирхама на нощувка. Подписа се и ми подаде листа. Аз му връчих картата си „Виза“ и го наблюдавах как обработи плащането. След като приключихме с това, си стиснахме ръцете. Открих Пол седнал до маса край входа на хотела да пие ментов чай с поглед, отправен през панорамния прозорец към уличката.

— Бихте ли се разпоредили да отнесат багажа ни горе, моля — обърнах се към Пикар.

— Tres bien, Madame.

Той направи знак към мъжа на рецепцията да качи куфарите.

Пол се изправи и ме погледна невярващо.

— Не ми казвай, че ще останем — промълви.

— Ела да видиш апартамента.

Обърнах се и поех нагоре. След миг Пол ме последва. Стигнахме до следващия етаж, изминахме тесния коридор и после още по-тясното стълбище. Когато стигнахме, прекосих двете стаи, без да спирам, и излязох направо на балкона. Отвън се озовах със слънцето фронтално срещу лицето ми пред сините очертания на покривите, отразяващи бледолазурното небе, и развълнуваните води на Атлантическия океан, искрящи от ярката светлина — исках да се любувам на тази изключителна гледка. Да се дивя, че съм тук, на източния ръб на Северна Африка, високо над средновековен анклав, и че ще прекарам цял месец, потопена в това чуждо, но (вече го усещах) неизразимо притегателно кътче на планетата. Каква привилегия бе да се откъснеш от сивотата на всекидневието и да се озовеш тук. Дължах всичко това на човека в другата стая, човек, с когото толкова исках нещата да се получат както трябва.

Усетих дланите на Пол на раменете си.

— Тази гледка е великолепна — прошепна той.

— А апартаментът?

— Много е добър.

— Значи, оставаш?

Той ме завъртя и ме целуна силно. Когато усетих тъй плътно тялото му до моето с ръце, плъзгащи се под тениската ми и милващи гърба ми, а пенисът му, втвърдяващ се до бедрото ми, желанието ми лумна. Прииска ми се да залича умората, гнева, съмненията чрез чудото да се изгубя в него.

Така че го притеглих още по-близо. Протегнах ръка надолу и го почувствах да става още по-твърд под дланта ми. Хвърлих поглед през рамото му да се уверя, че вратата е затворена и багажът ни е вече в стаята, и го поведох назад към леглото. И двамата заедно се тръшнахме върху него. Започнахме да се събличаме един друг. Вече бях толкова влажна, толкова силна бе нуждата ми от него, че мигом го придърпах в себе си. Обвих крака около тялото му, за да го поема още по-дълбоко. Желанието ми бе мигновено, всепоглъщащо и само за няколко мига свърших два пъти. Това като че още повече насърчи Пол; тласъците му станаха по-дълбоки, по-бавни, отново ме отведе до ръба на бездната на лудостта, аз безразсъдно се гмурнах в нея и всяко нервно окончание у мен бе наелектризирано. Усещах, както винаги, бавното неумолимо приближаване на кулминацията на Пол и как той — неизменно невероятен любовник — я задържаше, като искаше двамата да останем слети, жадни един за друг. Когато възпирането стана непоносимо и стоновете му по-силни, почувствах лудешкото напрягане на слабините му, а пенисът му в мен стана още по-корав и проникващ. Неочаквано той се устреми напред, издаде вик, последван от разтърсване, и аз прошепнах: