Дуглас Кеннеди - Мираж

— Ангажирах стая за месец при цена триста и петдесет дирхама — заяви Пол сърдит и напрегнат.

— Мосю, след като няма доказателство, разполагаме само с думи. А думите…

— Вие какво, на философ ли се правите? — процеди Пол.

Поставих ръка върху рамото му, за да го възпра.

— Не искаше да каже това — обърнах се към мосю Пикар. — И двамата сме изтощени от пътуването и…

— Точно това исках да кажа, мамка му. Тоя си играе с нас.

Мосю Пикар пусна лека усмивчица.

— Държите се, сякаш ми правите услуга, като отсядате тук. Моля, намерете си друг хотел, стига да откриете някой е това качество и чистота, който да ви предложи толкова голяма стая за цял месец. Вратата е там. Bonne chance 9 9 Успех (фр.). — Б.пр. .

Той се обърна и се запъти към стълбите.

— Може ли да видим апартамента, ако обичате? — извиках след него.

— Както желаете.

Направих няколко крачки да го последвам. Пол остана до рецепцията ядосан и намусен.

— Идваш ли? — попитах го.

— Май ти взе нещата в свои ръце.

— Ами, добре.

Продължих нагоре по стълбите. Когато стигнахме до първата площадка, мосю Пикар се обърна към мен.

— Съпругът ви не изглежда доволен.

— А на вас какво ви влиза това в работата? — запитах.

Острият ми тон го стресна.

— Не исках да ви засегна — каза той.

— Но го сторихте.

Коридорите на горния етаж бяха тесни, но прилично боядисани, със сини керамични плочки, ограждащи касите на вратите. Изкачихме се по стълбище, широко едва колкото да побере човек със скромни размери.

— Чудесно изолиран — отбеляза мосю Пикар, когато стигнахме до дървена врата с резбовани решетести орнаменти. Отвори я.

— Apres vous, Madame 10 10 След вас, госпожо (фр.). — Б. пр. .

Влязох вътре. Пикар включи лампа върху масичка. Първата ми мисъл беше: „Господи, тук е ужасно тясно“. Намирахме се в миниатюрно пространство, представляващо дневната, е резбовани дървени маси, канапе, тапицирано е тежък брокат, и малко кресло. Цялото помещение надали беше повече от три-четири квадратни метра. Тънки ивици светлина, навлизащи през процепите на сините дървени капаци, улавяха прахта в стаята. Усетил разочарованието ми, Пикар каза:

— Нататък става по-добре.

Отвори свързваща врата и се озовахме в стая с висок сводест таван с открити дървени греди, акцентът на която бе широко двойно легло с огромни кръгли възглавници, подпрени на резбованата табла, тапицирана с избеляло червено кадифе. Всичко беше тъмно масивно дърво и в кафяво: покривалото на леглото, голямото бюро в комплект с резбован стол, солидният скрин, креслото тип отоманка с табуретка за краката отпред. Каменни стени. Банята беше приемлива и чиста с душкабина, изрисувана със сложни орнаменти. Завъртях крановете и установих, че налягането на водата е прилично. Когато се върнах в спалнята, останах стъписана. Пикар бе отворил капаците и вътре беше нахлула светлина. Тъмната пещера внезапно се бе изпълнила с кристални слънчеви лъчи. Последвах го на балкона — навън денят бе все така нажежен и ярък.

Самият балкон не беше много голям — три метра на дължина и един на широчина, — но гледката от него беше омайваща. Вдясно като на длан и почти с картографска яснота се виждаше Есувейра сред своите крепостни стени и самобитна атмосфера със средновековни бункери, криволичещи улички и с хората, движещи се сред тях.

Наляво се откриваше синята шир на Атлантическия океан.

Нима има по-добър балсам за зрението от гледката на вода? Особено на воден басейн, който ни свързва с дома?

На балкона имаше два сгънати шезлонга и малка маса. Бързо си представих Пол тук с неговите скицници, моливи и въглени, пръснати пред него, завладян от небето, от морето, от начупения силует на покривите, от странната сценична смесица на всичко, лежащо под нас. Аз щях да съм на съседния шезлонг, наведена над френска граматика, току-що върнала се от сутрешния си езиков курс, където се бях ориентирала в сложностите на субжонктива.

— Не е зле, нали? — обади се Пикар вече с по-дипломатичен тон, след като го бях скастрила преди няколко минути.

— Върши работа.

Върнах се вътре. Никога не се пазарете за цена, изправени пред великолепна гледка. Пикар ме последва.

— Аз видях имейла, който съпругът ми получи от вас — казах му.

— Никога не е получавал нещо директно от мен.

— Тогава от служителя ви, завеждащ резервациите.

— Госпожо, няма никакви следи…

— Но аз го видях. Знам, че имаше споразумение за стая с балкон и изглед към морето на цена триста и петдесет дирхама.