Дуглас Кеннеди - Мираж

— Пол!

Той се обърна и погледна право към мен. Усмихна се. Беше така щастлив да ме види.

Изневиделица се появи такси и застана точно помежду ни, като блокира видимостта ми за миг или два. Когато отмина, Пол го нямаше вече.

Стоях и оглеждах всичките четири ъгъла в непосредствена близост. Нито следа от него. Втурнах се през улицата с мисълта, че може да е влязъл в магазин или жилищна сграда. Но наоколо нямаше никакви входове, където можеше да е изчезнал. Втурнах се обратно към хотела с мисълта, че може да е пресякъл, докато не съм гледала, после пак хукнах диагонално по улицата с надеждата, че можеше да ме е изпреварил към галерията на Джаспър.

Изтичах право натам. На рецепцията имаше жена с модерни очила и високомерно излъчване.

— Влезе ли някой току-що? — попитах я.

Тя ме огледа хладно.

— Не, освен ако не е бил призрак — отвърна.

— Идвам да се видя с Джаспър.

— О, нима? — подхвърли, като явно не ми повярва.

Но щом ѝ казах името си, поведението ѝ рязко се промени. Демонстрира подчертан респект, смесен с нервност, и ми каза да почакам вътре.

— Връщам се след миг.

Изтичах навън, убедена, че стъпя ли на тротоара, ще го зърна пред себе си. Усмихнат. Радостен да ме види. Щастлив да се отдаде на хубавите новини за него, за нас.

Ала на улицата, гъмжаща от излезлите привечер хора, Пол го нямаше. Огледах на изток, на запад, на север, на юг. Само преди минута той беше точно пред мен. А сега? Обратно в безкрайността.

Не беше делириум. Привидение. Мираж. Той беше там. Бях го видяла с широко отворените си очи.

Но кога ли очите ни действително са напълно отворени?

Дъглас Кенеди е роден през 1955 г. В Ню Йорк. Следва В Дъблин, Ирландия, където след дипломирането си основава театрална трупа, а по-късно е поканен за ръководител на един от най-престижните ирландски театри — „Аби“. Тогава именно започва да пише, а на 28-годишна възраст се отдава изключително само на писателска дейност. През 80-те излиза романът му „Живот назаем“ и му осигурява постоянно място сред най-продаваните автори на планетата.

Книгите на Дъглас Кенеди са преведени на 22 езика, някои от тях са филмирани. През 2006 г. получава най-високото литературно отличие на Франция — кавалер на Ордена за изкуство и литература, а през 2009 г. е удостоен с Голямата награда на в. „Фигаро“. Живее в Лондон с жена си и двете си деца.

Седнали сте на нашите места (фр.). — Б.пр.

Ще трябва да си потърсите други (фр.). — Б.пр.

Ако обичате (фр.). — Б.пр.

Не е нужно (фр.). — Б.пр.

Настоявам (фр.). — Б.пр.

Вече си имаме стая (фр.). — Б.пр.

Очарователно (фр.). — Б.пр.

Къде отивате? — Знаете ли къде е хотел „Двете камили“? — Разбира се. Ще ви струва трийсет дирхама (фр.). — Б.пр.

Успех (фр.). — Б.пр.

След вас, госпожо (фр.). — Б. пр.

Много добре, госпожо (фр.). — Б.пр.

Пране (фр.). — Б.пр.

Сега? Посред нощ е (фр.). — Б.пр.

Пране и гладене ли? (фр.) — Б.пр.

Джелаба за съпруга ви? — Да, да. — Почакайте тук (фр.). — Б.пр.

Желая те (фр.). — Б.пр.

Елате, елате (фр.). — Б.пр.

Имах авантюра с Жак… Само авантюра, нищо сериозно (фр.). — Б.пр.

Това е любов (фр.). — Б.пр.

Синият час (фр.). — Б.пр.

Популярен френски коктейл с ликьор от касис и бяло вино. — Б.пр.

Бих желала кафе… А ти би ли искала кафе… Бихме желали дете… (фр.). — Б.пр.

Обожавам те (фр.). — Б.пр.

Опитвам се (фр.). — Б.пр.

Между нас казано (фр.). — Б.пр.

Извинявам се, извинявам се. Аз съм… съсипана (фр.). — Б.пр.

Прекалено много е… Не е нужно… — Напротив, нужно е. И ти благодаря за добрината. — Надявам се всичко да се оправи, госпожо (фр). — Б.пр.

Всичко наред ли е, госпожо? (фр.). — Б.пр.

Животът (фр.). — Б.пр.

Стаята е готова, госпожо (фр.). — Б.пр.

Какво си позволявате? Знам си права̀та! (фр.) — Б.пр.

Вие сте много симпатичен човек. Извънредно изискан (фр.). — Б.пр.