Дуглас Кеннеди - Мираж

Здравей, Робин! Исках да видиш снимка от сватбата ми и от къщата, в която живеем сега. Вечно ще изпитвам благодарност към теб. Имам дори мобилен телефон — написал съм номера му по-долу — и имейл адрес. Аллах ибарек фийкуал ’айайам ал-кадима.

На снимката Аатиф беше с дребничка млада жена, която изглеждаше открита и решителна. И двамата бяха в официално мюсюлманско облекло, застанали пред простичка схлупена едноетажна къща: бетонна, боядисана в прелестния нюанс на аквамарин, толкова типичен за мароканската палитра. Видях, че на простора отстрани вече виси пране.

Незабавно изпратих отговор:

Щастието е нещо прекрасно, Аатиф. Възхитена съм, че виждам теб и съпругата ти толкова щастливи.

Натиснах бутона за изпращане и още веднъж се полюбувах на радостната двойка, при което неволно изпитах чувство за самота, че съм в солов полет, но с все още присъстващ фантом в съседната стая.

Имаше и имейл от помощник-консул Конуей в Казабланка. Както беше обещала, държеше ме в течение за продължаващото издирване на съпруга ми. Съобщи ми, че мароканската армия неотдавна провела военно учение в пустинята в близост до мястото, където Пол бе видян за последен път. Като част от маневрите обходили целия район, но не открили труп.

Също така със съжаление ме информира, че не е успяла да открие Идир и семейството му. Ала сега вече имах начин да осъществя контакт с тях и веднага ѝ пратих данните на Аатиф, като ѝ обясних, че той познава семейството и може да я ориентира за местоположението им. После написах втори имейл на Аатиф, с който го уведомявах, че вероятно ще го потърси жена от американското консулство в Казабланка, която се опитва да се свърже със спасителите ми, за да им предаде известна сума пари, и че ще му бъда безкрайно благодарна, ако я насочи към тях.

Седмиците минаваха и неочаквано получих нов имейл от Алисън. След няколко опита да се свърже с Аатиф, той най-сетне ѝ бе отговорил. Казал ѝ, че след десет дни има път до оазиса и може да даде парите на Идир и семейството. Сумата била пратена с препоръчана поща до неговия адрес и Алисън имала потвърждение от мароканските пощи, че е получена и за нея има подпис.

Около месец по-късно получих имейл с един ред от Аатиф:

Парите са предадени!

Имаше прикрепена снимка на Майка, Титрит и Наима — последната се смееше и махаше срещу обектива, а Майка, както винаги, бе с каменно лице. Мъжете очевидно отсъстваха. Принтирах снимката и я поставих редом с тази на Аатиф и съпругата му на стената до компютъра ми. Сега те бяха единственото ми семейство.

Изтекоха шест месеца от завръщането ми у дома и се подложих на повторен тест за СПИН. Отрицателен. Доктор Харт дублира и някои от изследванията за болести, предавани по полов път: нямах такива.

— Напълно чиста сте — съобщи ми тя.

До някаква степен това беше така. Обезцветяването около лявото ми око вече беше в миналото. Белезите по лицето се забелязваха само при много внимателно вглеждане. Но вратата към кабинета на Пол у дома все така си оставаше затворена. Постепенно къщата изгуби притихналата си злокобност, но още имаше моменти, когато усещах присъствие в нея.

Решимостта ми да преодолея най-тежката фаза на посттравматичния стрес се беше отплатила дотолкова, че вече не бях зависима от медикаменти. При единствения китайски билкар в Бъфало открих много ефикасен чай, който ми помагаше да спя. Отначало, след като бях спряла предписаните лекарства, имаше моменти на тежка регресия и по пет дни подред пълно безсъние. Но накрая билките подействаха. Можех да работя. Можех да спя. Седмици по-късно в едно утро, запомнящо се със студената си яснота, отидох в клиника за безплодие към Щатския университет за психологическа оценка. Минах през интервю и серия от тестове, траещи близо час. „Приеми го като финансов одит“, казвах си. За голяма моя изненада получих положителна характеристика. Няколко дни след това се върнах за серия от изследвания, за да бъде удостоверено дали сега, когато бях на четиресет и една години, можех да износя плод през пълния период на бременност. Отново отговорът бе положителен, макар лекарят в клиниката, с когото разговарях впоследствие, да ме информира, че на моята възраст рисковете от спонтанен аборт и други съпътстващи проблеми са значително по-високи. Уведоми ме също така, че след като избера донор, може да се наложат поне от три до пет опита, преди да забременея.

Донорът. Прекарах две седмици да преглеждам някъде към хиляда възможности на файл с подробности за семейство и образование, професия, хобита и интереси. Беше малко сюрреалистично да задълбаваш в личните профили на всички тези мъже, които бяха мастурбирали в стерилизирана епруветка и сега бяха потенциални бащи на нероденото ми, но много желано дете.