Дуглас Кеннеди - Мираж

Накрая стесних селекцията до четирима кандидати и пратих сканирани данните за тях до Рут в Бруклин. Изборът ѝ беше същият като моя: трийсет и три годишният Майкъл П. Имаше диплома за виеше образование и докторска степен от Университета в Чикаго. Писател с публикувани произведения. Спортист. Интересите му включваха класическа музика, кино, шахмат.

— Това с шахмата малко ме притеснява — каза ми Рут. — Маниаците на тема шах обикновено са разни невротици.

— Знам, че е абсурдно да избираш потенциален баща, както се избира храна в китайски ресторант. Ястие от колонка А, друго от колонка Б.

— И ако забременееш, вадиш късметче от курабийка.

— Ако забременея, ще е цяло чудо.

— Вече преживя едно чудо миналата година. Излезе жива от Сахара.

— И защо боговете да ми се усмихнат отново?

Ала го сториха — при третия опит.

Това е едно дълбоко самотно изживяване — да разтвориш крака на гинекологичния стол и да видиш как сестрата се приближава към теб с епруветка, пълна със спермата на избрания донор. Самотно и типично за модерните времена. Не е нужно да създаваш връзка; да се обикаляте и разузнавате един друг в началото, да се колебаете дали да прекосите границата към секс; да се чудите има ли шанс за нещо обещаващо; да решите дали да се задомите заедно (или не); да направите избора да се възпроизведете (или не). Никога нямаше да съществува спомен за интимно съвкупление, довело до това зачеване. Ала не чувствах у себе си и следа от съмнение, че съм взела правилното решение с подобен подход. В миналото ми имаше прекалено много емоционални отломки. Твърде силно ме притесняваше обвързване с някого в този момент. Може би след време настройката ми щеше да се промени и нямаше да съм толкова затворена за подобна възможност. Но засега…

При първото изкуствено оплождане не се получи. Четири седмици по-късно се явих за втори рунд. Когато цикълът ми дойде след две седмици, изпитах тежко разочарование и отчаяние. Ала със свойствената ми упоритост се върнах за трети рунд.

И този път… бинго.

Цикълът ми закъсня с един ден и си купих тест за бременност. Същата вечер у дома се взирах в химически третираната лентичка… и я гледах как постепенно става синя.

Ето го и него: доказателството, че съм бременна. Но нали си бях ориентирана към повторни проверки и баланси, направих си следващ тест пет дни по-късно. Отново се появи синьо и тогава се обадих на доктор Харт. След седмица тя ми даде официалното потвърждение и ме прегърна в края на консултацията.

През първите три месеца от бременността ми не казах на никого освен на Рут. Четях всичко, до което се докопах, свързано с грижите за бебето и детето. Изминаха дванайсетте седмици и вече бях извън опасната зона за спонтанен аборт. Реших, че е време да осведомя Мортън и служителите си, че очаквам дете и че след раждането възнамерявам да си взема отпуск. Защото за пръв път в живота си вече нямаше да летя соло.

Ала трябваше да отложа съобщението с няколко дни, защото внезапно ми изникна спешна работа в Ню Йорк. Работа, свързана с изчезналия ми, смятан за мъртъв съпруг. Една седмица преди това Джаспър Пърни, собственикът на галерията, която излагаше работите му, се свърза с мен да ми каже, че научил от интернет за изчезването на Пол, и да се извини, че не ми се е обадил по-рано.

— Няма да ви поднасям дежурното извинение, че съм бил прекалено зает — каза той. — Беше некрасиво от моя страна и знайте, че искрено съжалявам, че не ви позвъних преди месеци. Но причината да ви потърся сега е, че имам интересна новина.

Новината беше, че един от клиентите на Джаспър — богат корейски индустриалец — при посещение в Манхатън се отбил в галерията и видял една от ранните рисунки на Пол — морски пейзаж от Мейн, засенчен от огромен облак. Страшно я харесал.

— Попита ме колко ще ѝ искам и като казах двайсет хиляди, съгласи се на мига. Така че, поздравления, ще получите петдесет процента от печалбата. — Сякаш прочел мислите ми, добави: — Или поне наследственият фонд на Пол ще ги получи. Но работата е там, че този господин е запален колекционер. След като се върнал в Сеул, показал картината на неколцина от колегите си, склонни да харчат големи суми. В момента има пазар за произведения на Пол Люън. Затова въпросът ми към вас е…

Беше мой ред да го прекъсна. Казах му за скицника с последните творби на Пол, който той бе оставил преди изчезването си и който съдържаше трийсетина графики, абсолютно невероятни по мое мнение.