Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

— Не, той казва истината. Беше верен на Пайпър. Не е правил секс с тези момичета.

— Тогава кой? Тези глупости за това, че някой му направлява живота, може и да му издействат някаква сделка поради невменяемост, но не бих разчитала на това. По-добре се подготви. Дани го чака затвор за доста дълго време.

— Той не е насилвал тези момичета и също така не е убил Пайпър.

— Лари, освен ако не ми кажеш: „Знам, че не го е направил, защото я убих аз“, няма да ти повярвам.

Шустър замълча. Просто стоеше и я гледаше втренчено.

— Ти ли уби Пайпър, Лари?

— Не, не. Съжалявам. Просто се замислих дали ще е безопасно за мен да ти кажа каквото мисля…

— Кажи ми, за бога! Или вземи се разкарай оттук и повече никога не ме търси!

— Алън Барстоу.

— Не ме карай да ти вадя думите от устата.

— Алън Барстоу е платил на онези момичета да мълчат.

Опитал се е да плати и на Кейти Блекуел. Алън очаква да спечели много, много милиони от Дани и би направил всичко, за да го задържи като клиент.

— За какво му е да убива Пайпър? Какъв може да е мотивът му?

— Пайпър не харесваше Алън. Опитваше се да убеди Дани да смени агенцията. Ако Пайпър е застанала между двамата, Алън може да е станал опасен. Той е доста плашещ тип. Наистина трябва да го провериш, Джъстийн. Според мен трябва да го набучиш на шиш и да пуснеш грила.

Джъстийн обиколи езерото в стил Вегас пред огромната сграда с черни прозорци в Сенчъри сити. Наричаше се „Монолит“ и приютяваше „Криейтив талънт мениджмънт“ — най-голямата и най-влиятелна агенция за таланти в Холивуд. А и в света.

На седалката до Джъстийн седеше Нора Кронин. По-рано тази година Джъстийн беше работила по един случай с окръжната прокуратура, за да помогне на полицията да заловят масов убиец, който беше хвърлил града в ужас, но се изплъзваше на ченгетата.

„Убиецът на ученички“ беше случай на лейтенант Нора Кронин, но въпреки първоначалното й недоволство, че прокуратурата е назначила Private да работи с нея, тя и Джъстийн си бяха паснали идеално, все едно бяха работили заедно от години.

Нора освежи червилото си, докато Джъстийн вкара колата в подземния гараж, взе билет от автомата и обиколи мястото, което сигурно беше повече квадратни метри от градчето, в което тя беше родена.

— Знаеш ли кое е най-смахнатото? През тази сграда минават повече пари, отколкото държавата харчи за отбрана.

Нора беше едра, с телосложение на танк и имаше добродушен, сърдечен смях, който сега пусна на воля.

— Много си забавна, Джъстийн. Всъщност нямам търпение да видя как изглежда отвътре.

— Нима? Аз мисля, че ни очаква съвсем истински двубой в стил гладиатор с егоцентричен меркантилен скапаняк, който може да се окаже и убиец, освен това.

— Може и да не успеем с този номер, просто те подготвям. Ако ни изгони, трябва да си тръгнем.

— Хайде де, Нора. Едно ченге и един психотерапевт все ще успеят да го притиснат в ъгъла. Той ще проговори. Даже ще ни умолява да го изслушаме.

Нора пак се разсмя.

— Ама какъв добър екип сме, а? Както и да е, това място може и да е Колизей, но ние трябва да преборим един лъв. Само един. Ето, вземи това.

Тя се пресегна към пода на колата, вдигна една папка и я подаде на Джъстийн, която я пъхна в куфарчето си.

— Остави говоренето на мен — рече Джъстийн.

— Добре. Аз ще ти бъда охрана.

— Чудесно — изсмя се Джъстийн. — Винаги съм искала да си имам.

Джъстийн и Нора се качиха с асансьор от паркинга до фоайето на агенцията, което представляваше просторно, облечено в мрамор пространство с крещящи творби на модерното изкуство. Огледални стълби мамеха окото, като не оставяха място за съмнение, че се издигат на девет метра през тавана на рецепцията, самият той направен от стъкло.

Мястото беше създадено с идеята да впечатлява и да вдъхва страхопочитание… и успя да предизвика и двете чувства у Джъстийн.

Беше се присмивала на тази агенция, наричайки я „черната дупка на алчността“, но сега усещаше мощта на това място. Могъществото на парите.

И те двете с Нора трябваше да се оправят сами.

Джъстийн съобщи имената им на администраторката на рецепцията, разписа се в приемната книга и заедно с Нора седнаха по-встрани на помещението, за да наблюдават шоуто. Наоколо актьори репетираха репликите си и ръкомахаха по ъглите; влизаха и излизаха куриери; групи добре облечени хора влизаха в агенцията през врати, които така безупречно се сливаха със стените, че сякаш изобщо не съществуваха.