Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

— Кларк имал яхта, самолет и вили в Напа, Остин и Шамони. Бил толкова чаровен, може би като Джордж Клуни. Богат, красив и забавен — и винаги бил заобиколен от приятели. Той бил магнетичен, разбираш ли какво имам предвид? Аз бях дете. И си паднах по него, Джак. И то много сериозно.

Джинкс някак си се озари, докато ми описваше онова, което е смятала просто за фантастична лятна любовна история. Но тогава Лангстън й казал, че разводът му е приключил. Предложил й брак, пръстен с голям диамант и живот с голямо бъдеще към него.

— Омъжих се за него през септември същата година. Родителите ми казваха да почакам, но аз бях на деветнадесет. Мислех си, че знам всичко. Не знаех нищо. Напуснах университета и се превърнах в госпожа Кларк Лангстън, като получих всичко онова, което вървеше в комплекта.

Джинкс спря да говори. Преглътна и на няколко пъти колебливо се опита да започне наново. Беше й трудно да продължи, но след малко успя.

— Няколко месеца след като се бяхме оженили, той започна да ме унижава публично, като флиртуваше с други жени или ме караше да му нося разни неща. Всъщност беше още по-лошо, когато бяхме сами. Той пиеше всеки ден. Докато не се замая. Дотогава не бях виждала истински пияница, Джак, а Кларк ставаше гневен и агресивен, като се напиеше. Извиваше ръцете ми зад гърба, притискаше ме до стената и ме насилваше. Скоро това стана единственият начин, по който правехме секс. Така му харесваше на него. Един път беше стиснал гърлото ми, беше ме превил назад над мивката и крещеше в лицето ми колко съм нищожна. На мивката лежеше нож и докато се усетя, вече го стисках в ръка и го насочвах към гърба му… бях го сторила несъзнателно. Това беше първият път, когато ми мина мисълта за убийство.

— Сподели ли с някого за него? За това, което ти прави?

— Не. В неговата среда не можеше да направиш подобно нещо, а аз вече нямах своя. Така или иначе, никой нямаше да ми повярва. А най-смахнатото е, че понякога съзирах в него човека, когото бях обикнала… и все още обичах. Можеш ли да си представиш?

— Съжалявам да го чуя, Джинкс. Това е ужасна история.

Сервитьорът донесе ястията и попита дали имаме нужда от още нещо. Отговорих му, че всичко е прекрасно, но истината е, че апетитът ми се беше изпарил. Джинкс продължи:

— Бяхме женени от около две години, когато отидохме на сватбено тържество, което беше доста далеч от утъпкания път, ако изобщо някога е имало такъв до Частен клуб и голф игрище „Уилоу Крийк“. Кларк беше в стихията си. Вдигна тост и подари на новобрачната двойка кола за сватбен подарък. Докато булката танцуваше с него, видях на лицето й изписани смущение и страх. Аз самата бях имала същото изражение. И досега го нося, по дяволите. Дадох си сметка, че младоженката също е била измъчвана от моя съпруг, но е извадила по-голям късмет от мен. Измъкнала се е. По пътя към къщи Кларк обърка пътя. Имахме джипиес, един от първите модели, но аз не знаех как да боравя с него, а Кларк беше страшно наквасен и вземаше завоите рязко и с висока скорост по банкета на пътя. Денят беше към края си, а ние се намирахме в отдалечен селски район. Кларк ми каза: „Извади картата, пухкавелке. За нищо ли не те бива?“. Аз я извадих от жабката и започнах да му казвам на глас посоката, за да излезем обратно на магистралата… от това обаче го осени грандиозна идея. Каза ми да му давам указанията за посоката с електронен глас като този от джипиеса. Да го изимитирам.

Кимнах на Джинкс да продължи.

— Видяхме табела за езерото на Уискитаун. Кларк каза: „Уискитаун, а. Звучи ми като място тъкмо като за мен“. И аз заговорих като електронното устройство: „Завий надясно. След… хиляда и петстотин метра. Завий надясно. След… хиляда метра.“

Джинкс се обърна към мен. Изглеждаше дребна, малка и уязвима.

— Досега не съм споделяла толкова много от тази история с никого. Съжалявам, Джак. Май допуснах грешка.

И аз смятах, че е допуснала грешка, но в момента вече се намирах на онзи криволичещ път заедно с нея и не виждах какво следваше зад завоя.

Дали беше намушкала съпруга си?

Или го беше удушила с жица?

— Няма нищо — казах. — С мен си в безопасност.

В онзи момент осъзнах, че гледната ми точка се беше променила.

Исках да чуя историята на Джинкс.

Освен това исках тя да не пострада.

Докато ми разказваше за живота и смъртта на Кларк Лангстън, Джинкс все още изглеждаше изплашена, сякаш призракът на мъртвия й съпруг продължава да я преследва. Вероятно тя все още го обичаше.