Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

Двамата отидоха при четиримата мъже, които стояха под знака с буквата „Д“.

Двама от тях, включително Пол Ричи, караха лимузини. Другите бяха с униформи на автобусна компания, превозваща пътници от летището. Те бяха дебели, нямаше да представляват проблем. Но шофьорът до Ричи беше мускулест и млад. Изглеждаше като човек, лежал в затвора.

— Пол Ричи? — попита Круз.

Разговорите секнаха.

Ричи се изпъчи.

— Аз съм Ричи. К’во искаш?

— Помниш ли ме?

Круз разгърна якето си и показа пистолета си, онзи, който трябваше да предаде пред клуба.

Ричи погледна пистолета, врътна се и хукна бързо към изхода, като шапката изхвръкна от бръснатата му глава.

— Само искаме да поговорим — изкрещя Круз.

Този тип тичаше доста бързо.

— Мамка му — каза Дел Рио.

Пол Ричи, денем — шофьор на лимузина, нощем — бияч, тежеше сто килограма, голяма част от които бяха мускули. Той профуча покрай малката административна сграда на входа на паркинга, сви рязко наляво по тротоара и ускори бяг по страничната улица.

Круз го подгони.

Той беше по-дребен, но по-бърз и настигаше Ричи, който тичаше покрай висока ограда, покрита с лозница, на север към булевард „Сепулведа“.

Круз не искаше да се озоват на булеварда. Преследване на бегом през осемте платна в засиления трафик си беше гаранция за верижна катастрофа.

— Ричи, спри — извика той, но мъжът излезе на пътя, като показа доста добри полеви маневри, докато се провираше между бързодвижещите се коли.

Засвириха клаксони — първо към Ричи, а после, защото движението се беше забавило. Само след миг Круз го изгуби от поглед. Застана неподвижно за няколко секунди, вдишвайки дълбоко дизеловите изпарения, и се опита да обхване цялата сцена наведнъж. Всякакви по големина автомобили препречваха гледката и той започна да се ядосва.

Какво му стана на тоя, че хукна така?

В този момент Круз видя лъскавата глава на Ричи. Намираше се през пътя, в основата на стълбите, които водеха от „Сепулведа“ към надлеза. Нямаше къде да отиде, щом веднъж се качи горе, но той въпреки това го правеше. Тъпак.

Круз с мъка си проправи път през ревящите коли, размахал фалшивата си полицейска значка, за да накара колите да намалят и да го пропуснат.

— За бога, Ричи. Не съм ченге — извика.

Успя да прекоси „Сепулведа“, а Ричи се катереше по горната част на стръмната стълба. Той обърна глава, видя, че Круз го настига… и пропусна едно стъпало. Хвана се за дръжката твърде късно и политна надолу, давайки възможност на Круз да се приближи.

Круз се изкачи по стълбите и най-после го настигна.

— Стига ли ти толкова тичане за днес?

Пресегна се да подаде ръка на мъжа да се изправи и той я пое. Но веднага щом се изправи, Ричи замахна към челюстта на Круз. Биячът загуби равновесие и Круз с лекота избегна удара, а после му го върна, като го прасна на свой ред. Юмрукът му попадна директно в челюстта на Ричи и той отново се строполи, този път окончателно.

— Шампион в лека до средна категория на Калифорния — кресна му Круз. — Ето с кого се биеш.

Точно в този момент Дел Рио докара мерцедеса на тротоара под стълбите.

Излезе и си оправи якето.

— Подкреплението пристигна — викна на Круз и отиде при тях на стълбите.

Няколко души ги подминаха, като се стараеха да не срещат погледите им.

Дел Рио се обърна към Ричи:

— Слушай сега, копелдак такъв, не ни интересува историята на живота ти, ясно? Само ни кажи каквото искаме да знаем и изчезваме.

Ричи потърка челюстта си.

— Не сте ли ченгета?

— Можеш ли да повярваш? — обърна се Круз към Дел Рио и отново подаде ръка да помогне на Ричи да стане. — Гледай сега, Пол, ние не сме полицаи. Не искаме да нараним нито теб, нито някого другиго. Платихме на Карън и Кармелита за информация за петте убийства на клиенти на проститутки в област Лос Анджелис. Но не я получихме.

— Каква информация? Каква информация?

Човекът още беше паникьосан и Круз вече си мислеше, че някой от хората, които минаваха по надлеза, може би беше извикал полиция.

— Кармелита каза, че шофьор на име Били Муфан й е издрънкал, че убиецът е един от техните шофьори. И че Били е взел свръхдоза. Но човек с това име не съществува и никога не е съществувал. Онова, което тя не ни каза, е, че ти караш лимузина. Голям пропуск. Ти ли си „Били Муфан“? Знаеш ли кой е убил онези мъже?

— Не, не, не. Не съм аз. Имам разрешително само от шест месеца. Нека ви го покажа. Вижте го.

Дел Рио го погледна.