Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

Изтръпнах само от спомена за това място. Все едно някаква леденостудена ръка ме беше сграбчила за врата — чувството беше ужасно, но не можех да се отърся от него.

— Какво мислиш, Джак? — попита Джъстийн. — Да оставим ли Дани да се оправя сам, или да продължа да работя с него и дружките му, докато не разбера дали е убил Пайпър Уиник?

— Струва ми се, че ти мислиш, че е невинен.

— Натам клоня. Той мисли, че някой го разиграва. Бърника му в мозъка. Кой би го направил? Какво биха могли да целят с това?

Джъстийн обожаваше загубените каузи. Ако сбъркаше, казваше: „Принцеса Направи-Добро, удари отново“. Но имаше добри предчувствия. Най-лошото, което можеше да се каже за Джъстийн, беше, че отделяше прекалено много от времето си на случаите и влагаше твърде много емоция.

Това означаваше, че ако тя успее да докаже невинността на Уитман, това щеше да е червена точка за Private, от която се нуждаехме.

— Ти решаваш — казах.

Залових се с доклада на Круз за разпитите в кубинския клуб в Холивуд, а когато Вал Кени влезе в осем часа, я помолих да въведе доклада в системата и да отбележи някои моменти, които изискват допълнително проучване.

Докато те двамата с Коуди работеха пред моя офис, аз отделих известно време по случая „Щатът Калифорния срещу Джак Морган“ и открих някои факти за Колийн Мълой, които тя не ми беше споделяла. Бях се заровил в това, когато влезе Вал.

— Открих нещо за жената, с която Круз се е срещнал тази нощ.

— Кармелита Гомес?

— Карън Ричи. Жената в инвалидната количка.

— Продължавай.

— Преди да стане Карън Ричи, тя се е казвала Карън Кийс. Излежала е пет години в женския затвор за изнудване. Имало е сбиване и са я намушкали. Така се е озовала в инвалидната количка. Пуснали са я по-рано за добро поведение.

Вал оползотворяваше добре времето, прекарано в полицията в Маями. Канех се да й кажа да продължи с проучването на Ричи, но тя още не беше приключила.

— Има и друго, Джак. Историята, която Кармелита Гомес е разказала на Круз, не е вярна. Казала е, че мъжът, който й е дал информацията, се казва Били Муфан.

— Той е бил нейният шофьор, нали така?

— Така твърди тя. Казала е на Круз, че след като клиентът й е бил убит в „Морска панорама“, нейният шофьор — Били Муфан й е споделил, че може би го е сторил шофьор на лимузина, и че може би същият този шофьор е убил мъжа от „Луна“. Само че в Калифорния не е издавано разрешително за шофьор на никого на име Били или Уилям Муфан. Не го намирам в никоя база данни, както и да изписвам името.

— Значи според теб тя е излъгала Круз.

— В най-добрия случай крие името на шофьора, който я е предупредил.

Казах на Вал да информира Круз, а после Коуди ми позвъни и ми съобщи, че Джинкс Пул ме търси на първа линия. Приех обаждането.

— Би ли вечерял с мен тази вечер, Джак? Важно е.

В един и петнайсет следобед Дел Рио и Круз седяха в колата на огромния паркинг под сянката на моста на Деветдесет и шеста улица. Паркингът се намираше на километър и половина от лосанджелиското летище и беше ограден от осемлентовия булевард „Сепулведа“ и надлеза на „Осморката“. Лимузини, таксита и друг вид обществени превозни средства се стичаха непрекъснато и се редяха на опашки под подредените по азбучен ред означения, изчаквайки да влязат в летището.

Те следяха един определен човек — Пол Ричи, бияч от Хавана, женен за източника им — жената в инвалидната количка. Ричи си лафеше с трима други шофьори. Той хвърли поглед към служебната кола на Private, а после отвори вратата на неговата кола и извади сандвич от хладилна чанта. Извика на един от останалите шофьори:

— Ей, Бакстър, имаш ли горчица?

— Мога да ти дам друго кафяво и горчиво нещо, какво ще кажеш? — изсмя се Бакстър.

Докато наблюдаваха от мерцедеса, Круз се обърна към Дел Рио:

— Това е той. Ричи е онзи с евтиния костюм и шофьорската шапка.

Дел Рио облече якето си и попита:

— Пистолетът ми вижда ли се под това?

— Ти изглеждаш все едно носиш оръжие даже като спиш.

— Това е добре, защото искам Ричи да замръзне на място. Не искам да го гоня. Малко си навехнах крака при скалното изпълнение.

— Оф, приеми го, Рик, просто остаряваш.

Дел Рио заяви, че не е стар и че все още може да счупи от бой всеки с неговия ръст.

— Няма да ти се наложи, Рик. Аз ще те защитавам — каза Круз.

Дел Рио му хвърли гневен поглед. Круз се разсмя и стегна ластика на опашката си. Щом го нагласи, каза:

— Готов ли си, партньоре?