Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

— Вчера сутринта, докато репетирахме във ферарито, Пайпър ми каза: „Колко жалко, че не можем да се измъкнем оттук“, а аз разсъждавах със сърцето си. Никога не бяхме прекарвали заедно нощта… Беше идеална възможност… Отидохме в хижата, която купих миналата година под фалшиво име. О, Господи. Ако бях помислил малко, тя щеше да е още жива.

Отново беше заплакал.

— Дани, след дванадесет минути ще ме изхвърлят оттук, така че моля те, говори. С Пайпър скарахте ли се?

— Не, не. Денят беше страхотен. Купонясвахме, докато и двамата направо не припаднахме в леглото. Събудих се… или може би нещо ме събуди. И Пайпър не беше там.

— Какво се е случило тогава?

Дани избърса лице в ръкава си и продължи:

— Излязох да я потърся. Навън цареше пълен мрак, но все пак успях да видя някаква кола, паркирана до ферарито. Беше влязла в средата на цветната леха. Не се предполагаше там да има кола. После видях лъч от фенерче да се движи измежду дърветата и тръгнах по следата, викайки Пайпър. Изведнъж светлината изчезна. Чух, че колата отзад запали и си помислих, че може би Пайпър е съжалила и се е обадила на някого да дойде да я прибере. Но тогава… намерих една от обувките й на ръба на урвата… Разбрах, че нищо не мога да сторя за нея. И ви се обадих. Обадих се на всички.

Пазачът се приближи до леглото и каза:

— Времето ви изтече.

Дани погледна Джъстийн в очите.

— Заклевам ви се, доктор Смит, аз не съм сторил това на Пайпър. Трябва да ми повярвате. Някой ме е нарочил. Не знам какво точно и не знам кой го прави. Но онази кола, която видях пред хижата… собственикът й е човекът, който е убил Пайпър.

Бащата на Кармине Ноча беше престъпник, както и моят. И двамата с Кармине бяхме учили в университети от Бръшляновата лига, и двамата бяхме служили в морската пехота, и също така и на двамата бащите ни бяха връчили ключовете за семейния бизнес.

Освен тези неща, аз и Кармине Ноча нямахме нищо общо.

Той беше трето поколение убиец, никога не беше залавян, нито дори съден. Беше в списъка за наблюдение на ФБР, но нямаха доказателства в подкрепа на онова, което знаеха, а именно че беше поръчал убийството на трима души. Нямаше оставени отпечатъци, оръжие на убийството или запис от полицейското наблюдение.

Доносниците бяха убити, преди да дадат показания.

Бащата на Кармине, Донът, беше готов да се оттегли и се говореше, че синът му ще заеме мястото му… че и повече. Според слуховете фамилията Ноча щеше да се разширява на изток през следващата година — от централния им щаб в Лас Вегас към Чикаго.

Беше невиждано в историята на мафията сателитна организация да се върне към корените си, но Ноча беше безочлив и баща му го беше възпитал да постига големи неща.

Похитеният микробус с тридесет милиона долара в лекарства беше първата по-важна стъпка в плана за разрастване на Кармине, а сега именно този микробус седеше на пътя му. И понеже преди шест месеца аз го бях помолил за помощ, за да предпази брат ми от получаването на урок, който може би нямаше да преживее, за да може да го оцени, се бях превърнал в съюзник на мафиот. Направо си бяхме станали близки. Ноча ми се обади около три сутринта. Не поздрави. Каза, че дистрибуторите, които вече са платили за лекарствата, са много недоволни.

И преди го беше изтъквал.

— Работим по въпроса, Кармине. Нямам нужда от повтаряне.

— При нас няма часовници.

Така ми напомняше, че моето време беше на негово разположение. Разказах му за развитието по случая и какъв е планът и той затвори, без да се сбогува.

Отново потънах в сън.

Тичах след Колийн и се опитвах да й кажа, че съжалявам, но тя не спираше да бяга от мен. Телефонът отново иззвъня. Този път се обаждаше моят добър приятел лейтенант Мичъл Тенди.

— Намирам се в квартала, Джак. Ще се радвам да се отбия, ако има нещо, което искаш да ми кажеш.

— Вече ти казах, Мич. Не съм го направил аз.

Тенди се изсмя подигравателно и затвори.

Когато и Джъстийн се обади да ми съобщи за ареста на Дани Уитман, заподозрян в убийство, вече бях напълно буден.

Отписах се на регистратурата на хотела и тръгнах към офиса, като карах с 15 километра в час под максималната позволена скорост. Тенди ме следваше до улица „Фигероа“ и изсвири два пъти със сирената, когато свих към подземния гараж на сградата.

Мичъл Тенди беше хиена.

Влязох в офиса си в седем и половина тъкмо за да хвана второто обаждане на Джъстийн за тази сутрин. Съобщи ми, че Дани Уитман е в лазарета на „Туин Тауърс“.