Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

В една от тези групи беше Том Круз.

Итън Хоук напусна сградата. Петнайсет минути след като бяха дошли, един млад мъж се спусна по едно от невидимите стълбища. Носеше бяла ленена риза, тъмен панталон и самодоволно изражение на лицето си. Приближи се до Джъстийн и Нора и каза:

— Името ми е Джей Дейвис и съм асистент на господин Барстоу. Алън е готов да ви приеме.

Джъстийн взе куфарчето си. Имаше усещането, че носи бомба, и си помисли, че Алън едва ли е готов точно за това. Когато влязоха в офиса, Барстоу стоеше с гръб към вратата и крещеше на някого в микрофона на портативната си слушалка:

— Казах не, смотан педал. Лили Паджет няма да прави пробни снимки. Ти вече сключи сделката и ако посмееш да я отмениш, ще те съдим за нарушение на клаузите в договора. Ще ти вземем всичко, включително и потта от топките! Да. Сериал на една медийна група. Джери Брукхаймър. Тя му отказа. Сега разбра ли ме?

Барстоу изключи връзката, обърна се и видя двете жени да влизат в големия му, прозрачен ъглов офис. Усмивката му беше сияйна, но студена, като зимно слънце върху повърхността на замръзнало езеро.

— Как е Дани? — попита той и се ръкува с Джъстийн. — Надявам се, че носите добри новини.

Джъстийн представи Нора като свой партньор и двете седнаха около масичката за кафе на Барстоу, откъдето се виждаше конструкция на Франк Стела с размерите на стена на плевня и се разкриваше панорамна гледка на Западен Холивуд и Бевърли Хилс.

Но Джъстийн се взираше внимателно в Алън Барстоу. Кожата му беше сипаничава, косата му оредяваше и имаше тесни рамене, но самочувствието му беше в излишък. То се дължеше на факта, че беше един от най-продуктивните агенти в „Си Ти Ем“ и правеше страшно много милиони долари на година.

Джъстийн седна на ръба на фотьойла за пет хиляди долара, остави високата кристална чаша с вода „Уотърфорд“ на масичката от бразилска череша и каза:

— Алън, ние смятаме, че знаем кой е отговорен за смъртта на Пайпър Уиник, но ни трябва твоята помощ.

Барстоу натисна някакъв бутон на своя фотьойл и каза:

— Джей, не ме свързвай с никого. — След това се обърна към тях двете: — На ваше разположение съм.

— Смятаме, че Пайпър е убита от някого, който я е ревнувал заради връзката й с Дани.

— Сериозно? Това е странно.

— Малцина са знаели за Дани и Пайпър. Ти, Марв Кулос, Лари Шустър, приятелят на Дани — Ковакс и неговият асистент — Ранди Бун. Само че тяхната връзка не е била публично достояние. Както и това, че той притежава хижа в Топанга.

— Тогава очевидно го е направил някой, който е близък с Дани.

— Да. Ние мислим, че този мъж е очаквал Пайпър да му бъде благодарна, защото й е уредил ролята във филма, и да бъде привлечена от него, защото е влиятелен човек, но когато тя е избягала с Дани, той е побеснял. Логично е да е отишъл до хижата, да е събудил Пайпър и да я е накарал да тръгне с него по пътеката. Предполагаме, че са се скарали. И се е стигнало до физическа саморазправа.

Барстоу я прекъсна:

— Джъстийн, ще излагаш теория или ще ми искаш помощта? Кой, по дяволите, е сторил това с моето момче?

— Някой, който харесва млади момичета, Алън. Мъж, който наистина се увлича по млади момичета.

Джъстийн извади папката от куфарчето си, отвори я на масата, обърна я към Барстоу и прелисти страниците.

— Ето това възнамеряваме да покажем в полицията. Освен това, нещо ми подсказва, че снимките от тази папка някак ще стигнат до интернет. Милиони хора ще узнаят, че Алън Барстоу е сексуален престъпник. Това си ти, Алън. Ти си нашият човек.

Барстоу започна да заеква:

— Ка-кво… Ка-кво… Откъде взехте това?

По гръбнака на Джъстийн пробягаха тръпки. Наблюдаваше лицето на Алън Барстоу, докато се взираше в своите снимки от досието и доклада от ареста му за сексуални престъпления срещу малолетни. Надменността му се беше изпарила, а на нейно място се бяха появили по-примитивни знаци, като страх, яд и объркване — емоции, които карат хората да станат агресивни.

— Вече има софтуер, Алън — каза Джъстийн. — Той може да засече лицата на сексуалните престъпници във всяка една полицейска база данни, дори и престъплението да е станало преди десет години в Ню Джързи. Дори и ако си сменил името си.

— И какво от това? — рече той и метна папката от масата. — Твърдите, че това означава, че аз съм убил Пайпър? Вие будалкате ли ме? Гледайте сега. Единственият ми интерес към Пайпър Уиник беше финансов. Това е всичко.

Той грабна един брой на списание „Варайъти“ от масичката и посочи на Джъстийн заглавието — „Нюансите на червеното“.