Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

— Това е направо прекрасно, Джъстийн. Какъв страхотен отпечатък!

В лабораторията на полицейското управление разполагаха с два огромни скенера „Лейка“. Сай използваше „произведението на изкуството“ на Private — преносимият ZScanner 700 CX, който улавяше триизмерни образи в действителни цветове и се самопозиционираше в реално време. Не съществуваше скенер, който да го надмине.

— Не ми пука, че се фукаш, Сай — каза Нора. — Но да злорадстваш, просто не е готино.

— Само вметвам, че ще трябва да благодариш на Джак, че е похарчил петдесет хиляди за него — изсмя се Сай.

— Ако благодарение на твоя скенер хванем скапаняка, ще целуна Джак по устата, става ли?

— Ако Джак не възразява, нямам нищо против — ухили се Сай.

Триизмерният скенер приличаше малко на сешоар с две глави, споени за една дръжка. Сай постави мрежа от малки обозначителни маркери върху отпечатъка на гумата, след което прокара скенера над следата с едно непрекъснато движение. Докато го правеше, образът се прехвърляше на лаптопа на Джъстийн, който беше сложен на един пън наблизо. Всеки ръб, всяка извивка и всеки детайл от отпечатъка се появяваха на екрана.

Нора се приближи да види как Джъстийн вкара образа в софтуерната програма, която го сравни с шест хиляди отделни образци в специална база данни. Джъстийн затаи дъх, щом компютърът се спря на един отпечатък, който беше идентичен с образа, свален от Сай. На екрана изскочи думата „Съвпадение“.

— Имаме късмет.

Сай се присъедини към тях и застана над другото рамо на Джъстийн.

— Серия N — каза Сай. — Това е стандартна гума на порше. Джъстийн, може ли?

Той написа нещо на лаптопа и откри каквото търсеше.

— Гумите от серия N имат специална шарка. М-да, има тънък жлеб около външния раменен ръб. Смятам, че това е предпочитана гума за модел „Порше 911“. Ей, ей. Вижте това — продължи Сай и посочи едно плоско място в образа, което не беше част от следата на гумата. — Това е частичен отпечатък от обувка. Част от върха. Човекът е стъпил в пръстта, като е слизал от колата. Жалко, че е заличил останалите стъпки, като е дал назад.

— Можеш ли да пуснеш това в базата? — попита Джъстийн.

— Дори и да успеем да идентифицираме вида обувка, отпечатъкът не е достатъчен да ни разкрие номера или някои индивидуални особености.

Джъстийн си припомни станалото рано предната сутрин.

Тя беше тръгнала по пътеката зад хижата на Дани по посока на неговите викове. Дел Рио я беше настигнал и после бяха чули зад тях да се затварят вратите на коли.

Дел Рио беше продължил напред, а Джъстийн се беше върнала обратно до хижата. Там беше говорила с всеки един от мъжете, които бяха пристигнали да помогнат на Дани — Шустър, Барстоу, Кулос.

Тогава не беше огледала колите и не можеше да разпознае със сигурност нито един от автомобилите, които беше видяла в тъмното в четири часа сутринта. Въпреки това си мислеше, че една от тези коли беше порше.

Но какъв модел? Кой я беше карал?

Не можеше да каже. Обаче всички тези коли бяха паркирани на застланата с чакъл алея. Ако един от тези трима мъже е идвал по-рано, докато Дани е спял, ако е бързал и е паркирал поршето си до ферарито, а не зад него… в цветната леха…

— Можем да намерим съответстващата гума по старомодния начин — каза тя.

— Джъстийн, няма начин — кресна й Нора пред Сай, Стан и всеки лаборант, който беше достатъчно близо, за да ги чуе. — Не мога да издействам съдебна заповед на базата на един отпечатък от гума, който би могъл да съвпадне с всяко от шестте бутрилиона поршета в Ел Ей.

Джъстийн остана безмълвна — не беше свикнала да работи по правилник, нито пък да бъде обект на викане. Нора беше права, разбира се. Но имаше и други начини.

— А можеш ли да прегледаш записите от камерите за наблюдение по пътищата, Нора? За това нужна ли е заповед?

На Джъстийн й отне две минути да разбере от съответната база данни кое от приятелчетата на Дани притежаваше „Порше 911“. След това двамата с Дел Рио бяха потърсили колата на няколко близки до логиката места, но не я бяха намерили.

Сега Дел Рио паркира служебната кола на кръгообразната алея пред къщата в средиземноморски стил в Бел Еър, на стойност шест милиона долара и разположена на хиляда квадратни метра площ.

Той извади пистолета си от жабката на колата, пъхна го в кобура на рамото си и каза:

— Джъстийн, няма смисъл да се вълнуваш прекалено. Както моят бивш съкилийник казваше: „Ако не можеш да намериш каквото търсиш на улицата, върви в нечия къща и си го вземи“.