Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

След като взех близо два километра за една минута, аз слязох по магистралата и поех по маршрут през улиците в Бевърли Хилс, което ни спечели няколко минути, докато най-после не свихме надясно по Норт Кресънт Драйв, която ни отведе до входа на известния петзвезден розов хотел в стил хасиенда „Бевърли Хилс“.

Докато подавах ключовете си на момчето от паркинга, Джъстийн се обади на Нора Кронин, която излизаше от собствената си кола. Цивилни полицейски коли спряха пред входа на хотела и аз чух Нора да казва на охраната да не ги мести.

На един статив близо до главния вход имаше плакат със снимка в естествен ръст на Пайпър Уиник, наметната с черен крепон, а под младото й и ангелски красиво лице бяха изписани датите на раждането и смъртта й.

Джъстийн и Нора размениха няколко думи под свода на входа, след което Джъстийн се приближи до мен и ми каза:

— Закъснели сме, Джак. Но не прекалено.

Тя ме хвана под ръка и двамата минахме по червения килим, който минаваше между двойки четвъртити колони и по три стъпала. Все още на килима, ние влязохме в ослепителния хотел.

Джъстийн се опита да обхване всичко наведнъж, щом влезе в Кристалната бална зала.

Това беше пищно помещение — нещо като грандамата на залите: кръгла, в бледи цветове в стил арт деко, и изглеждаше почти непроменена от отварянето на хотела през 1931 година.

Джъстийн огледа всички възможни изходи, прозорците с копринени завеси и високите френски прозорци, които се отваряха към Кристалната градина. После огледа всички маси под великолепния полилей.

Навсякъде имаше известни личности — млади и по-възрастни кинозвезди, модни дизайнери и водещи на телевизионни предавания. Родителите на Пайпър седяха близо до сцената, а антуражът на Дани — на маса в централната част на залата. Там бяха Лари Шустър и Алън Барстоу, както и останалите от екипа му, заедно с приятелките или съпругите си.

Ако двете с Нора не се издънеха, Дани Уитман можеше да излезе от затвора още същата вечер.

В отсрещния край на залата имаше голяма сцена, а стената зад нея играеше ролята на екран, на който се прожектираха снимки на Пайпър. Просветваха кадри от нейни филми и умилителни любителски фотографии от детството й. Високи повече от метър вази с бели рози бяха разположени на сцената и навсякъде имаше запалени свещи.

На подиум в центъра на сцената стоеше Марвин Кулос. Днес изглеждаше впечатляващо — висок един и осемдесет, перфектно поддържан холивудски продуцент на съсипан филм с нетрадиционен, не съвсем холивудски край.

Една от неговите звезди беше мъртва. Другата беше в затвора. И той беше решил, че тази катастрофа може да се превърне в неговото избавление.

Джъстийн се приближи към сцената откъм лявата стена. Нора Кронин мина от другата.

Междувременно Марв Кулос разказваше някаква история за Пайпър и му беше трудно да намери думи.

— Никога няма да забравя деня, в който Пайпър беше избрана за ролята на Джия в „Нюансите на зеленото“. Каза ми: „Марв, цял живот си мечтая да работя с Дани Уитман“. Цял живот… — тук гласът му изневери. — Можете ли да си представите? Та тя беше само на шестнайсет.

Джъстийн и Нора вече бяха стигнали сцената, но Кулос беше видял само Джъстийн, която се качи на сцената до подиума и го докосна по ръката.

Кулос се стресна. Изглеждаше озадачен. Той закри микрофона с ръка и каза:

— Доктор Смит, какво става?

— Марв — рече Джъстийн, — искам да произнесеш следното на микрофона. „Съжалявам, но ме викат, вероятно по спешност“.

Кулос не отмести ръката си от микрофона и прошепна:

— Каквото и да си мислиш, че правиш, по дяволите, то може да почака. Ако не си забелязала, това е прощално слово.

— Марв, погледни от лявата си страна. Виждаш ли жената със синьото сако, която ти се заканва с пръст? Това е лейтенант Кронин. От отдел „Убийства“. Тя иска да говори с теб. Незабавно.

Кулос се намръщи. От масите се надигна шум от приказки. Кулос заговори на микрофона.

— Дами и господа, господин и госпожо Уиник, много се извинявам за прекъсването. Това явно е някаква шега, и то не особено остроумна. Някой би ли извикал охраната?

Нора прекоси сцената. В ръката си държеше значката си, а трима униформени полицаи я последваха, щом се приближи до Кулос.

— Господин Кулос, моля ви сложете ръцете зад гърба си.

— Да не сте луда? — Кулос примижа към публиката. — Нуждая се от помощ. Алън? Ще ми помогнеш ли, ако обичаш?

Всички разговори замряха. И тогава Кулос се паникьоса.