Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

Бях имал интимна връзка с мъртвата.

Нямаше влизане с взлом.

Жертвата беше в моето легло.

Това беше от онези случаи, които полицаите наричаха очевидни. С очевиден за мен изход.

Освен ако не си ченге по време на изпълнение на служебни задължения, разследването на улики на местопрестъпление представлява углавно престъпление. Не просто замърсяваш доказателствата и унищожаваш възможността на обвинението да изправи обвиняемите пред съда, но и ставаш съучастник в самото престъпление.

Ако сега някой ни спипаше, щях да загубя лиценза си и четиримата щяхме да отидем в затвора. Така че, ако някога сме искали да престъпим закона, сега беше моментът.

— Джак, ако обичаш, напусни периметъра — нареди Мо.

Излязох в коридора и светкавицата на фотоапарата „Никон“ на Мо проблесна.

Снимаше от всички ъгли, с широк обектив, отблизо и с максимално увеличение на раните върху гърдите на Колийн.

Сай сне отпечатъци от пръстите на Колийн и мен с електронен четец, докато Мо прокара статичен скенер по всички твърди повърхности в стаята. За него нямаше нужда от прах за снемане на отпечатъци от пръсти.

— Кога за последно видя Колийн жива? — попита Джъстийн.

Казах й, че съм обядвал с нея миналата сряда, преди да тръгна за летището.

— Просто обяд?

— Да, просто обядвахме.

Очите на Джъстийн се премрежиха, както когато облаци надвисват пред буря. Не ми вярваше. Но аз нямах сили да я убеждавам. Бях преуморен, изплашен, съкрушен и ми се гадеше. Исках да се събудя. И да разбера, че още се намирам в самолета. Сай говореше с Мо. Събра биологичен материал от ноктите на Колийн и Мо запечата пакетчетата. Когато Сай вдигна полата на Колийн с тампон в ръка, аз извърнах поглед.

Продължих разговора с Джъстийн. Казах й къде бяхме ходили на обяд с Колийн в сряда и че тя беше в добро настроение.

— Каза, че в Дъблин си има приятел. Че започва да се влюбва.

Хрумна ми нещо. Обърнах се и извиках:

— Някой да е виждал дамската й чанта?

— Няма чанта, Джак.

— Била е доведена тук — обясних на Джъстийн. — Някой е взел ключа й за достъп.

— Добро предположение — отговори тя. — Можеш ли да се сетиш за някого, който е имал причина да го направи?

— Някой я е мразил. Или е мразил мен. Или и двама ни.

Джъстийн кимна.

— Сай, Мо? Трябва да изчезваме оттук. Ще се оправиш ли, Джак?

— Не съм сигурен — отговорих.

— Ти си в шок. Ние също. Просто разкажи на ченгетата каквото знаеш — каза тя, докато двамата прибираха нещата си.

— Кажи, че си си взел много дълъг душ — посъветва ме Сай и сложи ръка на рамото ми. — По-добре кажи дълга вана и душ. Това трябва да покрие част от разликата във времето.

— Окей.

— Открих само твои отпечатъци — вметна Мо-бот.

— Това е моята къща.

— Знам това, Джак. Нямаше други отпечатъци, освен твоите. Провери четеца на входа. Бих го направила, но трябва да се махаме.

Джъстийн стисна ръката ми, каза, че ще се обади по-късно, и после, сякаш ги бях сънувал, те изчезнаха, а аз останах сам с Колийн.

„Бевърли Хилс Сън“ беше единият от трите хотела за отбрана клиентела от веригата „Пул“. Намираше се на булевард „Саут Санта Моника“, на около километър и половина от „Родео Драйв“, и представляваше пететажно бижу, в което всяка стая имаше собствено име и оригинален интериор.

Около „безкрайния“ басейн с олимпийски размери на покрива бяха наредени бели шатри, тапицирани канапета и ергономични шезлонги, а до тях имаше открит бар.

Този оазис привличаше готините, секси млади хора от развлекателната индустрия, тъй като беше едно от най-атрактивните места под слънцето и над него.

В девет часа вечерта Джаред Ноулс стоеше пред вратата на апартамент „Бергман“ на петия етаж заедно с една от камериерките.

— Аз ще се заема, Мария. Благодаря ти — каза й той.

Щом Мария сви зад ъгъла със завивките и постелките в ръце, Ноулс почука силно на вратата и извика името на госта, но отвътре никой не отговори. Допря ухо до вратата с надеждата да чуе шум от пуснатата вода на душа или звука на телевизора, но не долови нищо.

Гостът на хотела, Морис Бингам, бизнесмен от Ню Йорк, беше отсядал в „Сън“ три пъти преди това и никога не беше създавал проблеми.

Ноулс позвъни от мобилния си телефон в стаята на Бингам. Остави сигнала да прозвучи пет пъти, като чуваше едновременно ехото от звъна на телефона през вратата и в ухото си. После отново почука на вратата, този път по-силно, но отново не получи отговор.