Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

Отворих вратите на шкафа на мултимедийния център в дневната и натиснах ключа, с който се включваха шестте монитора, наредени в две колони по три. И шестте се осветиха, но и шестте показваха празни образи. Натисках бутоните на дистанционното отново и отново, докато накрая не осъзнах, че харддиска го нямаше. Там стърчеше само измъкнатият кабел.

Грабнах телефона до дивана и се обадих на Джъстийн по директната й линия в офиса. Беше почти седем часът.

Дали щеше да е още там?

Тя вдигна след първото позвъняване.

— Значи все пак си огладнял, а, Джак?

— Джъстийн, случи се нещо лошо.

Гласът ми секна, щом се насилих да го изрека.

— Колийн… Мъртва е. Някой нещастник я е убил.

Отворих входната врата и Джъстийн нахлу вътре като нежен бриз. Тя беше първокласен психолог, профайлър, не просто умна, а направо блестяща. Слава на Бога, че беше тук.

Сложи ръка на бузата ми, вгледа се в очите ми и попита:

— Къде е тя, Джак?

Посочих към спалнята. Джъстийн влезе вътре, а аз я последвах и застанах безмълвно до вратата, щом тя пристъпи към леглото.

— О, не — изстена и сключи ръце под брадичката си.

Въпреки че стоях там и бях свидетел на тази покъртителна сцена, Колийн все още беше жива в съзнанието ми. Представих си я в малката къща, която беше наела в Лос Фелиз, любовно гнезденце, което едва ли не можеше да побереш в шепи. Спомних си как помръдваше бедра в оскъдно бельо, обута в големи пухкави пантофи, и пускаше някоя от старите поговорки на баба си с тежкия си ирлански акцент:

— Няма кой да преброи пилците наесен.

— Какво означава това, Мълой? — бях попитал.

— Беда.

А ето я сега в моето легло. Беше много повече от беда.

Джъстийн беше пребледняла, когато се върна при мен. Притегли ме в обятията си и ме прегърна.

— Ужасно съжалявам, Джак. Ужасно много съжалявам.

Притиснах я силно, но тя внезапно се отдръпна. Прониза ме с тъмните си очи и каза:

— Защо косата ти е мокра?

— Косата ми ли?

— Да не си си вземал душ?

— Да. Когато се прибрах, влязох директно в банята. Опитвах се да се разбудя.

— Ами това не е сън, Джак. По-истинско не може и да бъде. Беше ли видял Колийн, когато се изкъпа?

— Нямах представа, че е тук.

— Казвал ли си й да дойде?

— Не, Джъстийн, не съм. Наистина.

Входният звънец отново иззвъня.

Пристигането на доктор Сай и Мо-бот подобри с двеста процента шансовете да разберем какво се беше случило в дома ми.

Доктор Сай, чието истинско име беше Сиймор Клопенберг, беше главният съдебен медик в Private. Имаше дълъг списък с научни степени зад гърба си, като се почне от „доктор на науките“ от Масачузетския технологичен институт, придобита на деветнайсетгодишна възраст — едва преди десет години.

Мо-бот идваше от Морийн Рот, петдесет и няколко годишна, компютърен гений и майстор на де що има технология. Беше завършила „Компютърни престъпления“ и също така играеше ролята на майчица на всички в Private.

Мо носеше със себе си камерата и цялата си мъдрост. Сай беше донесъл набора за оглед на местопрестъпление и за събиране на доказателства, който беше последният писък на технологиите.

Четиримата отидохме в спалнята и застанахме около мъртвото тяло на Колийн, докато нощта се спускаше зад прозорците.

Всеки от нас беше обичал Колийн. Всеки посвоему.

— Нямаме много време — каза делово Джъстийн, нарушавайки мълчанието, поела ролята на детектив, разследващ убийство. — Джак, налага се да те попитам, имаш ли нещо общо с това? Защото ако имаш, може да направим така, че всичко да изчезне.

— Заварих я в този вид, когато се прибрах — отвърнах аз.

— Окей. Все тая — каза Джъстийн, — всяка изминала минута все повече те превръща в човека, който го е направил. Трябва да съобщиш в полицията, Джак. Затова нека да преговорим всичко бързо и внимателно. Започни отначало и не изпускай нито една подробност.

Докато Мо и Сай си слагаха латексови ръкавици, Джъстийн включи дигиталния магнетофон и ме подкани да започна да говоря. Казах й, че след като съм слязъл от самолета, Алдо ме е посрещнал на изхода за пристигащи на „Бритиш еъруейз“ точно в пет и половина.

Разказах й, че след като съм се изкъпал, съм открил трупа на Колийн. Казах й, че от жилището липсваха моят пистолет и харддискът на охранителната система. Повторих, че нямам представа защо Колийн е била тук или защо е била убита.

— Не съм го сторил аз, Джъстийн.

— Знам, Джак.

И двамата бяхме наясно, че когато полицаите дойдат, щях да се превърна в главния заподозрян, и макар да имах приятели ченгета, не можех да разчитам на никого от тях да открие убиеца на Колийн, при положение че аз бях толкова удобен за целта.