Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

— Е, и? Тя те е изчаквала. Или ти си си поиграл с програмата за сигурност след това. Виж, аз съм справедлив човек, Джак. Ти кого подозираш в убийството на Колийн?

— Не знам. Иска ми се да знаех.

— Помисли си, тогава. Бих се радвал да чуя какво мислиш. Защо не съставиш списък на враговете си. Аз ще ги проверя. Лично аз. Окей? Обадѝ ми се, Джак. По всяко време.

— Благодаря, Мич. Ще го направя.

Ръкувах се с полицаите, а после Коуди ги изпрати до асансьора. Копелета. Беше съвсем ясно. Налагаше се аз да разкрия убиеца на Колийн.

На мен се падаше да спасявам собствения си живот.

Взех един аспирин, а после откраднах няколко минути на бюрото си, като се захванах с напиращата лавина от имейли и телефонни обаждания. Когато вдигнах поглед, пред мен стоеше Сай. Не го бях чул да влиза. Дали не се беше материализирал от нищото? Ако някой беше способен да го направи, то това беше Доктор Сай.

— Какво става, по дяволите?

— Мислех си нещо — каза той.

Сай беше облечен с червена риза, пусната над дънките, и беше качил обувките си за боулинг на ръба на бюрото ми. Той имаше лицето на херувим и мозъка на Айнщайн — ако Айнщайн беше живял в дигиталната ера. И тъй като не беше, можеше да се спори дали Доктор Сай не е по-умен.

— И какво си мислеше?

— Имам новини, Джак. Но не виждам нищо хубаво в тях.

— Да чуем.

— Разговарях с един човек.

Освен че имаше престижни дипломи, беше работил няколко години в полицейската лаборатория на Ел Ей, редувайки балистика, тъканен анализ и ДНК тестове. Имаше сериозни връзки в лосанджелиската лаборатория, която струваше сто милиона долара, а приятелите му бяха гъсти с полицаите. Един от тези приятели се надяваше Сай да го привлече към Private.

Още преди много време се бяхме разбрали, че Сай ще ми дава неофициална информация, а аз няма да задавам неудобни въпроси.

— Имало е свидетел — каза той.

— Някой е видял Колийн?

— Някой е видял теб, Джак. На плажа. Съседка — Боби Нютън. Познаваш ли я?

— Бегло. Живее през няколко къщи по плажа.

— Твърди, че миналата вечер е тичала по плажа и те е видяла да говориш по телефона. Помахала ти е, а ти си й отвърнал.

— Кога се е случило това?

— Около шест и нещо. Не е много сигурна. Била е без часовник.

— Видяла ме е?

— Така казва.

— За Бога, Сай. Не съм бил на плажа.

Не копнеех за мислите, които се зараждаха в ума ми, но парчетата на пъзела се нареждаха. Гатанка. Аз съм, но не съм аз — що е то?

Моят другар в утробата. Моят враг.

— Томи. Че кой друг?

— В спалнята ти имаше само твои отпечатъци.

— С него сме напълно идентични.

— Отпечатъците ви обаче не са. Те се формират от теченията в утробата. Тези на Томи трябва да са малко по-различни от твоите. Джак, нима наистина смяташ, че Томи е убил Колийн?

— Той я познава. Познава и мен. Би могъл да се приближи до нея и да я принуди да му даде ключовете, да опре пръста й в биометричния четец. Има мотив. Мрази ме в червата.

Слязох по стълбите до офиса на Джъстийн, който се намираше точно под моя. Около бюрото й с форма на полумесец се бяха наредили трима от съдружниците ни — Кейт Хенли, Лори Грийн и нашият шейсетгодишен истински хамелеон в детективската работа — Бъд Ранкин.

Джъстийн им възлагаше да съберат информация за петте жертви от убийствата в хотелите. Вдигна поглед. Дългата й черна коса се спускаше по раменете и обрамчваше прелестното й лице.

Тя благодари на компанията и те се изнесоха.

Седнах и й разказах за предложението на Ноча, което не можех да откажа.

— Няма да се заемем с това, нали?

— Не ми се иска.

— Аз съм „против“ — в никакъв случай, ако ще и светът да се свърши.

— Ще имам предвид мнението ти.

— А сега, въведи ме в развитието по случая „Колийн“.

Относно мен и Джъстийн. Преди няколко години бяхме купили къщата на плажа, където живея сега, като сватбен подарък за нас двамата. Правихме много любов и имахме много щастливи мигове в нея. Истината е, че си пасваме във всяко отношение, с изключение на едно.

Аз не обичам да изливам чувствата си. А Джъстийн е психотерапевт. Аз съм прикрит, или както го нарича тя „твърде отбранителен“, а това я вбесява. И това на свой ред я кара да се затвори. Но си остава ядосана. Бяхме любовници. Скъсахме, после пробвахме пак, но резултатът беше същият. След като се разделихме за втори път, преди повече от година, аз започнах да излизам с Колийн, а Джъстийн започна да се вижда с някакъв тип, който не беше и наполовина толкова добър за нея.