Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

Преди няколко месеца, и двамата вече свободни, бяхме започнали да се срещаме без обвързване. Бях все така неспособен да се разкрия пред нея. Тя все така не можеше да го приеме. Така че, за добро или за зло, нищо не се беше променило.

Седях, гледах я и се чудех защо ли трябваше да говоря, щом Джъстийн едва ли не можеше да чете мислите ми.

Дори в онзи момент вникваше в дълбините.

— Има свидетел — казах аз. — Една съседка твърди, че ме е видяла на плажа горе-долу по времето, когато е убита Колийн.

— Не разбирам.

— Не съм бил аз.

Облегнах се назад в стола, без да откъсвам поглед от Джъстийн.

— Божичко. Бил е Томи — каза тя.

И двамата мислехме за моя зъл близнак. Дали би посмял да ме натопи за убийството на Колийн? Наистина ли чак толкова ме мразеше?

— Какво мислиш, че се е случило? — попита Джъстийн.

— Мисля, че е била принудена насила да влезе в къщата, може би с оръжие. Тя имаше достъп и който и да я е убил, е притиснал пръста й в четеца на входната врата.

— Колийн все още е имала достъп?

— Не само тя. Ти също имаш.

— Явно има цяла тълпа от посветени — изкоментира Джъстийн и отблъсна стола си по-далеч от мен.

— Не крия нищо от теб — казах, но не беше съвсем вярно.

— Джак, има нещо, което не ми казваш.

Тя завъртя обратно стола.

Беше права. Но онова, което премълчавах, нямаше нищо общо с убийството на Колийн.

— Колийн и аз излязохме на обяд. Много неща ми бяха на главата. Трябваше да хвана самолета. Тя беше в добро настроение. Стори ми се, че беше добре, но не сме разговаряли за нищо съществено. Някой доста се е постарал, за да ме натопи.

— Добре.

— Ще отседна в „Сън“ за няколко дни. Докато ченгетата не ме пуснат обратно вкъщи. Искаш ли да вечеряме заедно там?

— Не днес. Имам планове.

Това беше лъжа.

— Какво ще правиш с Томи?

— Ти какво би сторила?

— Ще се върна назад във времето и ще увия пъпната връв около врата му. Ще направя примка и ще я затегна здраво.

— Де да бях се сетил.

И двамата се смяхме гръмко и продължително.

Чувството да се смееш беше страхотно.

Круз и Дел Рио бяха в офиса на Дел Рио и работеха по тяхната задача — сравняваха телефонните обаждания, които Морис Бингам беше провел от мобилния си телефон, със списъка на номерата на компаньонки от телефонния указател на Бевърли Хилс.

— Имах едно гадже, което беше компаньонка — сподели Дел Рио.

— О, искам да чуя това — каза Круз и премести стола си от другата страна на бюрото, за да вижда екрана на компютъра.

— Направих си профил в групата „Татенце за специален подарък“ — продължи Дел Рио. — „Момичетата за специален подарък“ искаха да се хванат с един човек, докато не изкарат от него достатъчно за този така наречен подарък. Казваше се Челси. Много хубава, много умна. Била на път да си създаде име в света на модата, когато неин приятел й казал, че може да изкара много пари като компаньонка. Достатъчно, за да започне успешен бизнес.

— Кога е било това? Преди или след като излезе от пандиза? — попита Круз.

Круз беше привлекателен мъж на двадесет и седем. Тъмната му коса беше прибрана на тила на къса опашка. Гладко избръснат, облечен в черно. Бивш боксьор средна категория. Бивш полицай и следовател от Окръжната прокуратура. В момента бързо издигащ се старши детектив в Private.

— След това. Нямаш си идея колко бях загорял за жена по това време. Само от една целувка ми се подкосяваха краката — каза Дел Рио.

— Имаме съвпадение — прекъсна го Круз и посочи един от номерата на екрана. — Бингам е звънял на агенция за компаньонки на име „Момичетата от Фи Бета“.

Дел Рио набра името на агенцията в браузъра си и на екрана се появи някакъв уебсайт.

Круз прочете на глас рекламата най-отгоре:

— Красиви момичета от всякакъв етнос. Не просто красиви, но и много интелигентни. Дрън-дрън. Всяка от тях обича своята работа, естествено, ха! Отсети за вас от нашите експерти по подбора — ама, разбира се. По-скоро подбрани според вашата кредитна карта.

— Челси искаше да си сложи силикон, така че, ъъ, сещаш се, отне три срещи да си изкара пари за тях, а после поиска друг „специален подарък“. Кола. Нямах излишни петдесет хиляди долара, така че Челси ме заряза за „татенце“, което въртеше търговия с луксозни автомобили. Сега обикаля града с бентли.

— Не е зле за няколко часа работа — изсмя се Круз.

— Човек би си помислил, че видът ми и уменията ми в леглото ще означават нещо за нея — каза Дел Рио. — Определено си струваше да ме задържи.