Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

Докато оглеждах апартамента „Бергман“ от разстояние шестнайсет километра, Коуди ме държеше в течение на постъпилите обаждания, а съобщенията му изскачаха в лявата половина на екрана ми.

Написах му някакъв отговор, докато гледах как Дел Рио изследва мястото за улики. Беше само на около метър от мъртвеца, когато нещо привлече погледа ми.

— Малък, какво е това на бюрото?

— Телефонен указател — отговори той. — Тукашен. На Бевърли Хилс.

Фокусира справочника, който беше отворен, но с корицата нагоре, обърна го с облечена в ръкавица ръка и ми показа страницата, на която беше отгърнат.

Разчитах шрифта така ясно, все едно държах книгата в ръка.

Категорията беше „Компаньонки“.

— Интересно — вметнах аз. — Може би господин Бингам си е платил за купона в стаята му.

— Сигурно, Джак. Мислиш, че го е направила жена ли? Само че трябва да е много силна, за да успее да удуши толкова едър мъж.

— Сай, взе ли отпечатъци от Бингам?

— Аха. И още няколкостотин различни отпечатъка от мебелите, които може да са на всекиго. Тук бъка от ДНК.

— Имаш ли нужда от още нещо? — той сви рамене, сякаш казваше: „Аз какво мога да направя?“.

Ако ченгетата ни завареха на местопрестъплението, с Private беше свършено.

— Окей. Тогава да се изнасяме — наредих.

Моите хора затвориха куфарчетата с оборудването си и се отправиха към вратата. Малкия завъртя камерата към напрегнатото си, разпалено двадесет и две годишно лице и каза, че ще заснеме коридора и изходите. Щом видеовръзката се изключи, аз позвъних на Джинкс Пул.

— Джинкс, можеш да пуснеш охранителните камери. Ще ми трябва и копие от снощния запис на петия етаж.

— Вече ти го приготвих.

— Чудесно. Остави го на рецепцията за Дел Рио. Време е камериерката да открие тялото и да се обади в полицията.

— О, не.

— Налага се.

Тъкмо казвах на новата си клиентка, че вечерта ще бъда в бара на хотела, когато на екрана ми изскочи още едно съобщение от Коуди.

То гласеше: „Лейтенант Тенди и детектив Зиглър са тук, за да се срещнат с теб“.

Стомахът ми се сви на топка. Това пък какво беше? Дали имаха следа за убийството на Колийн?

Казах на Джинкс, че ще се видим по-късно.

После помолих Коуди да пусне лошия лейтенант и неговия партньор.

Мич Тенди и Лен Зиглър влязоха в офиса ми и се огледаха така, сякаш тъкмо бяха купили мястото на закрит търг и сега го виждаха за пръв път.

Насочих ги към къта за срещи и аз, и Тенди седнахме. Зиглър предпочете да разгледа — гледката навън, лавиците с книги, снимките по стените.

— Защо си пипал местопрестъплението, Джак? — попита Тенди. — С една идея е твърде подредено, ако разбираш какво искам да кажа. Момичето умира насред леглото, без да си свали обувките. Не оставя никакви отпечатъци, даже и в банята. Моят опит сочи, че момичетата винаги използват банята.

Ченгетата не бяха дошли да ми донесат новини. Бяха тук, за да ме преценят, да ме сплашат, да ме хванат в лъжа или увъртане около версията, която бях дал предишната вечер.

— Тя вече беше мъртва, когато се прибрах — казах аз. — Видяхте същото, което и аз.

— Джак, аз съм справедлив човек.

Казах си наум: „Не, не си“.

Той беше отровно същество. Неговата неизследвана липса на самоуважение и завистта му към останалите го правеше такъв. Опасен.

— Кажи ми какво се случи в действителност, за да можеш да го оставиш зад гърба си.

— Мич, казах ти всичко, което знам.

— Добре тогава.

Той се наведе над масичката за кафе, подреди една камара с книги и каза:

— Сега ще ти кажа каква е моята теория за убийството на това момиче. Колийн Мълой е била влюбена в своя шеф. По този въпрос нямаме разногласия. Не е нещо необичайно. Случва се непрекъснато. Но това определено момиче, Колийн, се е опитало да се самоубие, след като сте се разделили. Това е факт. Опитът за самоубийство ми подсказва, че е била чувствителна. Неуравновесена.

— Срязала си е китките преди шест месеца — обади се Зиглър от другия край на стаята. Държеше джобно ножче с петнайсетсантиметрово острие и седефена дръжка. Подхвърли го във въздуха и го улови. Продължи да го прави през цялото време, докато говореше. — Колийн е оцеляла. Напуснала е работа и се е преместила обратно в Ирландия, като се е върнала в Ел Ей преди две седмици, за да се види с приятели.

— Точно така — включи се Тенди. — Стигаме до настоящия момент. Миналата сряда Колийн е обядвала с теб в „Смити“, но както и да е минал обядът, Колийн не е останала съвсем доволна. Тя знае какъв е графикът ти, кога ще се прибереш и така нататък, и снощи взема такси и се появява в къщата ти без покана.