Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

Тя ми каза, че мъртвият гост в „Сън“ се казвал Морис Бингам, към средата на четиридесетте, живеел в Ню Йорк и работел в сферата на рекламата. Бил в Ел Ей по работа.

Няма сведения за шум от кавги в стаята. Персоналът на хотела познаваше Бингам. Плащал сметката си с кредитна карта, не е предявявал необичайни искания. Трябвало е да освободи стаята утре — това вече беше добра новина.

Означаваше, че още никой не го търсеше в Ню Йорк и че имаше основание да се предположи, че толкова рано през деня и при светната на вратата лампичка „Не ме безпокойте“, камериерката още не е открила тялото му.

— Разкажете ми за охранителната ви система.

— В коридорите, разбира се, има камери. Има още няколко и около басейна.

— Ще трябва да изключите онези от етажа на убийството за около час, за да успеем да влезем и излезем оттам. Можете ли да го направите?

— Да. Значи, приемате работата?

— Не мога да ви дам никакви обещания, но ще огледаме стаята и трупа. Приемете го като консултация.

— Разбирам.

— Ще ми трябва достъп до стаята.

Джинкс Пул отвори дамската си чанта, извади електронна карта за пълен достъп и ми я подаде.

— Трябва да отседна някъде за няколко нощи. Мога да наема апартамент в „Сън“ — казах аз.

— Чудесна идея — отговори тя. — Апартамент „Копола“ е свободен. Ще бъдете мой гост.

Като изключим градските бунища, хотелските стаи са най-гадните места на света за събиране на улики. Дори и в петзвездните хотели ще се намерят ДНК клетки и пръстови отпечатъци от поне няколкостотин предишни наематели.

Струваше си да опитаме обаче.

Карл Ментони, хайтек гуру, познат в Private като Малката Камера, сложи на лаптопа програма „Делта“, която съставяше план на апартамент „Бергман“ от всеки ъгъл. На моя лаптоп се излъчваше видеоизображение, което минаваше през сателит и предаваше кристално ясна картина в моя офис.

Все едно стоях на вратата и гледах как Сай, Дел Рио и Емилио Круз влизат в апартамента, а Малкия ме развеждаше на видео обиколка из стая за хиляда и петстотин долара на вечер в хотел в Бевърли Хилс.

На прозорците висяха златни копринени завеси. Около махагонова маса бяха подредени уютни мебели, а по стените окачени хубави картини. Лампите стояха изправени. Декоративните възглавнички бяха на мястото си. Не е имало борба. Какво тогава беше станало тук?

Като особено уродлива скулптура, трупът на мъжа лежеше до бюрото.

Сай се спря до тялото на бял мъж, облечен с тъмен панталон и разкопчана бяла риза. Косата му беше подстригана неотдавна, прическата — строга и делова. Носеше халка. На китката, там, където е стоял часовникът, имаше бяла ивица.

Сай се вгледа във врата на мъртвеца.

— Гарота — каза той. — Това е тънка, импрегнирана медна жица — може без проблем да се намери във всяка железария. Жертвата се е опитала да разхлаби телта с нокти, но не е успяла.

— Има ли документи? — попитах.

— Портфейлът му липсва — отговори Сай.

Круз се наведе към камерата и каза:

— Джак, ключалката е непокътната. Или жертвата е пуснала убиеца, или той е имал ключ. На масата има отворена бутилка „Чивас Регал“ с две чаши. На дъното им има малко уиски.

— Да се преместим в спалнята — предложих аз.

Малкия поведе останалите и постави лаптопа на масата. Качеството на образа беше толкова добро, че можех да видя шарката на жакардовата завивка, която лежеше намачкана на пода. Възглавниците също бяха паднали на земята.

— На мен ми говори за секс — обади се Малкия.

Сай сложи набора за оглед на местопрестъпления на пода и се залови за работа, като прокара по чаршафите алтернативен източник на светлина с филтър за променлива дължина на вълната.

— Прав си. Имало е секс.

— И тук го няма портфейла — каза Круз, ровейки из малка купчина лични принадлежности върху нощното шкафче. Химикалка, дребни пари, ключове за кола под наем. Малкия пренесе камерата си в банята. На закачалката зад вратата висяха бански гащета и очила за плуване, на масичката имаше тоалетни принадлежности, а на пода — хавлиени кърпи. Емилио Круз седна на капака на тоалетната чиния и заговори на камерата.

— Джак, убиецът е действал хладнокръвно, може дори да е бил професионалист. Няма следи от борба. Както ти казах, нашият човек е пуснал убиеца в стаята си. Пил е по едно с него и може би след това е казал или направил нещо, за да го вбеси. Убиецът е застанал зад него и го е удушил. Бингам не е имал никакъв шанс.