Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

Изрита краката ми от масата и сложи подноса отгоре й. Беше направил сандвичи от остатъците от пилето, в намазани с тепанада и медена горчица франзели. Дори беше добавил и няколко листа салата. Носеше две бутилки бира и отварачка.

— Хапни си, Джак — каза моят помощник-пилот. — Ти ще спиш в спалнята горе. Не спори с мен за това. Горе е тъмно и ако се постараеш, можеш да спиш и девет часа.

— Не мога да ти взема стаята.

— Гледай — каза той и отвори капака на един диван. Разгъваше се на легло. — Вземи спалнята. Утре ще имаш тежък ден.

— Колийн.

— Колийн, безспорно. А получи ли съобщението ми? Имаш уговорка още сутринта. Кармине Ноча ще дойде да се срещне с теб.

Асистентът ми, Коуди Доус, ме накара да се спра до бюрото му и каза:

— Добро утро, Джак. Трябва да обсъдим някои въпроси…

— Само неотложните, Коуди. Още съм като парцал.

— Ясно, добре. Ами… това е предизвестие за напускането ми.

— Какво? Проблем ли има? Мислех, че тук ти харесва.

— Получих роля с реплики във филм на Ридли Скот. Ще имам реплики!

Той се ухили широко, плесна с ръце и май даже подскочи на място. Протегнах ръка, стиснах неговата и го поздравих:

— Радвам се за теб, Коуди. Честито.

— Няма да те зарежа просто така. Направил съм списък с няколко души, с които да се срещнеш. Сам ги проучих и отсях.

Въздъхнах:

— Е, добре, какво друго има?

Беше осем и половина сутринта в Лос Анджелис, което означаваше пет и половина следобед в Стокхолм. Биологичният ми часовник беше още по централноевропейско време.

— Господин Ноча е тук. Наложи се да го въведа в твоя офис.

— Мислех, че ще имам малко време, преди да се появи.

— Чакаше на улицата, Джак. В един мерцедес, заедно с още трима души от типа, които не би искал да се омъжат за сестра ти. Отворих входната врата. Той каза, че иска да влезе вътре, така че го доведох тук, горе. Прецених на място.

— Правиш ли още кафе?

— Да — ухили се Коуди.

Влязох в офиса си.

Състоеше се от две части — в единия край беше работният ми кът, а в другия — място за срещи. Кармине Ноча седеше на стол до бюрото ми.

— Кармине — поздравих аз и му подадох ръка, след което заобиколих бюрото и седнах в стола си. Лампичките на всички телефонни линии светеха. Вдясно от мен беше струпана камара с документи, висока две педи. Програмата ми беше изкарана на монитора и ме очакваше.

— Добре изглеждаш, Джак. Все едно си прекарал нощта заключен в някое шкафче в съблекалнята на фитнеса.

— Усещането от смяната на часовите пояси е точно такова.

Ноча се усмихна. Той беше привлекателен мъж към средата на четиридесетте, с перфектни зъби, прошарена коса, облечен в шит по поръчка костюм и италиански обувки, ръчна изработка.

Кармине беше еквивалентът на рок звезда за съвременната мафия. Поглеждаш го и виждаш бизнесмен, завършил елитен университет, а не сина на някой властващ дон, мафиотски бос или убиец.

Коуди донесе голям сребърен термос с кафе и чиния с бисквити, а когато си тръгна, казах:

— Дел Рио ми каза, че си настоявал да ме видиш на всяка цена.

Опитах се да не го показвам с тона си, но онова, което всъщност исках да кажа, беше: „Какво търсиш тук, мамка му?“.

Кармине Ноча каза:

— Това си е шибана катастрофа, Джак. Един от товарните ми микробуси е бил ограбен в Юта. Трима от хората ми са убити, а телата им — захвърлени в пустинята. Не мисля, че ченгетата ще ми помогнат да възвърна собствеността си — нещо, което трябваше да се случи още вчера. Добре че ти си ми подръка.

Аз не сключвам сделки с гангстери.

Нека се поправя. Не сключвах сделки с гангстери, докато еднояйчният ми близнак Томи-младши не натрупа дълг от шестстотин хиляди на комар, а аз го изплатих, за да не остане милата жена на брат ми вдовица.

Преди няколко месеца Дел Рио и аз отлетяхме за Вегас, за да се срещнем с Ноча в префърцуненото му имение в стил испанска хасиенда, допълнено със състезателни коне и изкуствена река с рециркулираща вода, на около осем километра южно от „Стрип“, главният булевард на Лас Вегас.

Бях донесъл чек с пълната сума за дълга на брат ми и с Ноча се отнесохме благосклонно един към друг. В онзи ден установихме, че и двамата сме служили във военноморските сили. Както морските пехотинци обичаха да казват за себе си: „Невъзможно е да намериш по-добър приятел. Нито по-лош враг“.

Кармине Ноча и аз си бяхме стиснали ръцете за това.

Сега Ноча си наливаше кафе и, след като си сложи сметана, ми подаде термоса.