Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

Отвори им някакъв млад латинос със зализана назад коса и оскубани вежди, с джапанки, искрящо бял панталон за йога и бяла туника.

Круз размаха значката си. Златен щит в кожен портфейл. Изглеждаше като истинските.

— Мога ли да ви помогна? — попита мъжът.

— Искаме да се срещнем с управителката на дома. Сюзан Бърнет. Разследваме убийство.

— Изчакайте тук, ако обичате — каза мъжът в бяло.

— Вероятно е по-добре да не стоим на прага на входа ви.

— Ще се върна след минутка.

Круз се отдръпна от вратата и застана с вирната брадичка и ръце зад гърба, вдишвайки аромата на джакаранда и бананови дървета, а Дел Рио пристъпваше от крак на крак, докато човекът се върне.

— Госпожица Бърнет ще ви приеме.

Мадам, или сводницата, или както там се наричаше, имаше кожа с цвят на капучино и тяло, оформено чрез пилатес. Тичаше на пътеката за бягане във фитнес залата с прозорци с жалузи, с изглед към басейна в задната част на къщата.

Дел Рио си помисли, че тя беше истинска бомба, сигурно преди няколко години самата тя е била проститутка. Потупа я по рамото и тя се обърна, изключи машината и слезе от пътеката „Нордик“. После преметна хавлиена кърпа около врата си.

Дел Рио отново вдигна значката си, без да изрича, че е от лосанджелиската полиция, но го загатна. „Загатването“ не беше подсъдно, но да се представяш за полицейски служител си беше углавно престъпление.

— Казвам се Рик дел Рио, а това е партньорът ми Емилио Круз. Разследваме убийство. Не сме тук заради вашия бизнес. Става дума единствено за убийство, извършено снощи в хотел „Бевърли Хилс Сън“.

— Може би има свидетел — момиче, което работи за вас — каза Круз. — Ако ми позволите да сложа диска си във вашето устройство.

— Ах, много сте дързък, господин Круз — отговори тя и му се усмихна сухо. — Дайте пак да погледна значката ви.

Круз я извади от джоба на якето си и изпревари негодуванието й, като каза:

— Ние сме детективи в агенция Private. Няма да говорим с полицията. Освен ако не се наложи.

— Би трябвало да се обадя на ченгетата само за да видя какво бихте направили — отвърна Бърнет.

— Ако искате да превърнете това кратко запитване в официален случай, заповядайте — каза Дел Рио. — Жълтата преса веднага ще го грабне.

Бърнет се замисли за минутка.

— Не бих искала да играя с вас на карти, господин Аройо. Елате с мен — каза тя и ги поведе по едно извито стълбище.

Стаята, от която се ръководеше бизнесът, някога е била спалня, но сега беше обзаведена с конферентна маса. Около нея стояха три жени на възраст над тридесет години, а едната дори над петдесет, със слушалки и работна станция „Сони“ пред всяка.

На стената имаше плакати за туристически пътешествия. Сен Барт. Косумел.

По-възрастната жена организираше някакви полети и казваше:

— Резервирах ви два билета първа класа най-предни места за петнадесети, господин Оливър.

Дел Рио си помисли, че това е нелош параван за бизнес с компаньонки.

Останалите две жени само го гледаха втренчено.

— Добре, дайте да видим диска — каза Бърнет.

Дел Рио й го подаде и застана зад нея, щом тя пусна видеото.

— Какво гледам сега?

— Може ли? — каза Дел Рио.

Той се наведе над рамото й и върна записа назад до датата и часа точно преди проститутката да излезе от асансьора.

После натисна „пауза“ и поясни:

— На записа се вижда как господин Морис Бингам влиза в стая номер 502 на хотела в пет и тридесет и осем вчера вечерта. Позвънил е на „Фи Бета“ седем минути по-късно, в пет и четиридесет и пет. Обаждането е продължило три минути. Извършено е теглене от кредитната му карта в пет и четиридесет и пет на стойност хиляда и двеста долара и съответните данъци в полза на „Момичетата от Фи Бета“.

— Не знаех, че господин Бингам е бил наш клиент — каза Бърнет. — Те невинаги използват истинските си имена.

— Бингам е използвал истинското си име и истинска кредитна „Мастъркард“. Проверихме. Това, което виждате, е петият етаж на хотела в шест и тринадесет минути вчера вечерта. А това е дамата на господин Бингам — каза Дел Рио и пусна отново записа в момента, в който момичето отиваше към стаята.

— Сладураната е останала в стаята точно два часа, а ето тук — той пусна записа на бързи обороти — я виждаме как излиза. Бингам повече не е видян жив.

Дел Рио спря кадъра върху компаньонката за шестстотин долара на час, извади диска и го подаде на Круз.

— Искаме да говорим с това момиче. Ако не го е извършила тя, повече няма да ни видите. Бих желал да ви напомня, че ако не ни съдействате, ще предадем този диск на полицията. Така че да се държим любезно, нали, Сюзан? Кое е момичето със синята рокля? И къде можем да я намерим?