Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

Присвих очи, за да се съсредоточа върху онова, от което зависеше оцеляването ми. Прекалено много бяха нещата, за които да внимавам, и прекалено много — да контролирам.

Кароли беше зад гърба ми, необезопасена.

Мъжът с ножа също го знаеше. Устните му отново се разтеглиха и той произнесе:

— С-с-с-тани. Можем да я хванем.

Преценявах какво ще стане, ако стрелям в него. Беше на по-малко от десет стъпки от мен. Дори да го уцеля право в гърдите, дори да спра сърцето му, разстоянието беше кратко.

А той приближаваше още.

Вдигнах оръжието с пръст на спусъка, когато Мелиса Фарли изпълзя по леглото и се спусна към банята.

— Не! — изревах. — Стой на място!

— Трябва да ида при съпруга ми!

Не чух кога вратата зад мен се бе отворила.

Не чух някой друг да влиза в стаята.

Тя се появи изневиделица.

— Боби, недей! — извика Алисън.

В продължение на дълъг миг всичко сякаш застина.

Мъжът, когото Алисън нарече Боби, замръзна. После се посъвзе, но видях върху лицето му да се изписва объркване.

— Алисън — изрече, — защо не си вкъщи?

Боби! Не познах заекването, но сега разпознах лицето му. Беше Боб Хинтън, адвокатът от града, който ми налетя с колелото. Нямах време да мисля как се вписва в картината.

Алисън пристъпи иззад гърба ми като насън. Приближи се до Боб Хинтън и обгърна кръста му с ръце. Поисках да я спра, но преди да успея, Хинтън протегна ръце и прегърна силно Алисън.

— Сестричке — прошепна, — мястото ти не е тук. Ти не бива да виждаш това.

Краката ми омекнаха и спусъкът стана хлъзгав в потните ми длани. Продължих да се целя в Хинтън.

Преместих се, за да имам по-добър ъгъл, при което Хинтън обърна с лице към мен замаяното момиченце. Той също изглеждаше замаян.

— Боб — произнесох и вложих в думите си цялата убедителност, на която бях способна, — ти избираш. Но ще ти пръсна мозъка, ако не хвърлиш ножа и не паднеш веднага на колене.

Боб се наведе и скри лице зад главата на Алисън, превръщайки я в щит. Знаех, че в следващия момент ще прокара острието през гърлото й и ще ми каже да хвърля пистолета си. Трябваше да го направя.

Но не бях подготвена за изражението на безкрайна тъга, което се появи върху лицето му, когато притисна бузата си о нейната.

— О, Али, Али, още не си пораснала достатъчно, за да разбереш.

Али поклати глава.

— Знам всичко, Боби. Трябва да се предадеш. А аз трябва да разкажа всичко на Линдси.

Мярна се червено петно, което внезапно откъсна вниманието ми от натрапчивата сцена пред мен. Мелиса Фарли се препъна през вратата на банята. Предницата на нощницата й бе потъмняла от кръв.

— Линейка — едва успя да произнесе тя. — Извикайте линейка. Моля ви! Ед е още жив.

След десетина минути се чу вой на сирени и по виещия се път под нас се зададоха патрулни коли със святкащи буркани. Над главите ни бръмчаха хеликоптери за спешна евакуация.

Мелиса Фарли се върна в банята при съпруга си.

— Алисън — казах, — моля те, слез долу и отвори вратата на полицаите.

Боб продължаваше да притиска силно Алисън в прегръдката си. Тя ме погледна с големите си кръгли очи. Мъчеше се да сподави плача си и устните й трепереха.

— Хайде върви, скъпа — подкани я Кароли от мястото си на пода. — Няма страшно.

На десет крачки от мен лицето на Боб сякаш хлътна. Изражението му бе на човек, претърпял поражение. Стисна раменете на Али и аз неволно изстенах. После пусна детето.

Щом Али напусна стаята жива и здрава, гневът ми се отприщи.

— Кои сте вие двамата? Как така решихте, че ще се измъкнете безнаказано?

Пристъпих към Боб Хинтън, изтръгнах ножа от ръцете му и му заповядах да сложи ръце на стената. Докато го обискирах, разясних какви са законните му права.

— Разбираш ли правата си?

Разсмя се с писклив, язвителен смях.

— По-добре от мнозина.

Намерих у него инструменти за рязане на стъкло и фотоапарат, които прибрах. Сетне го накарах да легне на земята и приседнах на ръба на огромното легло с насочен към него и Кароли пистолет.

Още не си бях поела дъх, когато чух тежки стъпки да трополят нагоре по стълбите.

Минаваше три сутринта, когато се върнах в полицейския участък. Началник Старк беше с Боб Хинтън в стаята за разпити, където Боб описваше подробно многобройните убийства, които той, Кароли и Кийт бяха извършили в Залива на полумесеца.

Аз седнах с Кароли в кабинета на шефа. Върху разхвърляното бюро на Питър Старк помежду ни бе поставен стар магнетофон марка „Сони“. Един детектив внесе в стаята чаши кафе в картонена кутия, след което зае позиция от вътрешната страна на вратата, докато водех разпита на Кароли.