Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

— В ареста имаме заподозрян, който призна за убийствата, тероризиращи жителите на Залива. — В утринната мъгла се понесоха радостни възгласи, а някои присъстващи не издържаха и се разплакаха от облекчение. Малко момченце внесе на подиума горящ бенгалски огън и го връчи на шефа. — Благодаря, Раян. Това е моето момче — обяви той на тълпата със сподавен глас. — Ето на какво трябва да държим, нали? — Шефът притисна детето до себе си, постави ръка върху рамото на сина си и продължи речта си.

Каза, че полицията си е свършила работата, останалото е в ръцете на прокуратурата и съда. Сетне ми благодари за това, че съм била „неоценим ресурс на това полицейско управление“ и посред още по-силни и възбудени възгласи подаде на сина си месингов медал с лента. Един полицай държеше бенгалския огън, докато момчето окачваше медала на шията на Марта. Първото й награждаване.

— Браво на кучето — произнесе шефът.

След това Старк почете всички служители на негово пряко подчинение, както и щатската полиция за това, че „спряха вълната от престъпления на убиеца, отнел живота на много невинни граждани.“

Колкото до мен, с доставянето на убиеца отново си спечелих всеобщо благоразположение.

Продължавах да съм „адски добро ченге“.

Но дори потопена в радостта на мига, се налагаше да потискам една тревожна мисъл. Чувствах се малко като момченцето, размахващо бенгалския огън, което се държи за ръкава на баща си и иска внимание.

Глождеше ме въпросът:

Ами ако вълната от „престъпления на убиеца“ не спре?

Цяла нощ гърмежите над „Пилар Пойнт“ не стихваха, изригваха фойерверки и разцъфваха в небето. Покрих главата си с възглавница, за да се скрия от шума, но и това не помогна.

Моето куче-герой се бе навряло в най-далечния ъгъл под леглото и бе притиснало гръб о стената.

— Няма страшно, Бу. Ей сега ще свърши. Бъди юначага.

Унесох се в сън, но скоро ме стресна металическия звук от превъртане на ключ в бравата.

Марта също го чу и се изниза от спалнята към входната врата с яростен лай.

Някой се вмъква през вратата.

Всичко стана много бързо.

Стиснах дръжката на пистолета, изтърколих се от леглото на килима и с биещо до пръсване сърце запълзях към предната стая.

Опипвах стените и броях вратите между моята стая и дневната, усетих пулса си в гърлото, когато зърнах сянка да се прокрадва в къщата.

Свих се и приклекнах, стиснала с две ръце пищова, насочен напред, и изкрещях:

— Вдигни шибаните си ръце, така че да ги виждам. Веднага!

Последва пронизителен писък.

Нахлулата през вратата лунна светлина освети лицето на ужасената ми сестра. Малкото дете, което носеше на ръце, писна заедно с нея.

За малко и аз да сторя същото.

Изправих се, махнах пръста си от спусъка и отпуснах ръката с пистолета надолу.

— Кет, аз съм. Ужасно съжалявам. Стига, Марта! Престани!

— Линдси? — Кет пристъпи към мен, докато нагласяше Мередит в прегръдката си. — Този пистолет зареден ли е?

Бриджит, която бе само на шест години, пристъпваше зад сестра ми. Тя притисна някакво раздърпано плюшено животно пред лицето си и ревна с все сили.

Ръцете ми трепереха, кръвта ми пулсираше в ушите.

Господи, за малко да застрелям сестра си.

Сложих пистолета на масата и сграбчих Кет и Мередит в свирепа прегръдка.

— Съжалявам — казах, — толкова съжалявам.

— Аз ти се обаждах безброй пъти — произнесе Кет на рамото ми. Сетне се отдръпна от мен. — Хей, не ме арестувай!

Вдигнах Бриджит на ръце и я притиснах до себе си, като я целувах по мократа бузка и придържах скъпата й главица.

— Марта и аз не искахме да те изплашим, миличка.

— Ще останеш ли при нас, Линдси?

— Само за тази нощ, съкровище.

Кет светна лампите и се огледа наоколо. Забеляза дупките в стената.

— Ти не вдигаше — каза, — а телефонният ти секретар даваше заето.

— Заето за репортерите — уточних с все още разтупкано сърце. — Моля те да ми простиш, че ти изкарах ума.

Сестра ми се пресегна, притисна главата ми със свободната си ръка и ме целуна по бузата.

— Знаеш ли, че си дяволски страшно ченге?

Влязох с нея и още подсмърчащите деца в детската стая и там се успокоихме взаимно. Облякохме им пижамите и ги завихме в леглата им.

— Слушах новините — каза Кет, след като затвори вратата зад нас. — Вярно ли е? Заловила си престъпника и той се е оказал Кийт? Познавам Кийт. И го харесвах.

— Да, аз също го харесвах.