Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

— Я стига, Пит. Не ме разсмивай. Много са ти плитки хватките.

Не напредвахме нито на йота и Кийт всеки момент можеше да каже: „Повдигнете ми обвинение за ножа и ме пуснете“ и щеше да е в правото си да плати гаранция и да си излезе.

Станах от масата и заговорих към шефа над главата на Кийт със съчувствени нотки в гласа.

— Знаеш ли какво? Не го е извършил той, шефе. Ти беше прав. Не става за тази работа. Виж, нито има акъл, нито е психически стабилен. Тоест извинявай, Кийт, добър си да въртиш гайките, ама трябва да сме луди да си мислим, че пипето ти сече достатъчно, та да извършиш убийствата. Пък и да не оставиш никаква следа! Не мисля.

— Да, губим си времето — хвана се за думите ми шефът. — Тоя жалък мухльо няма да се измъкне даже и ако окраде автомат на паркинг.

Кийт извърна глава към шефа, после към мен и пак към шефа.

— Разбирам накъде биете — отбеляза.

Без да му обръщам внимание, продължих да излагам разсъжденията си пред шефа.

— Мисля, че беше прав и за Денис Агню — продължих. — Виж, на тоя тип му стиска да види сметката на някого в упор. Да го гледа как се гърчи. Как умира. Щрака му мозъкът и да се измъкне.

— Така е. Съобразителен е и прочие — отбеляза шефът, поглаждайки се по тила. — Има логика.

— Какви ги приказвате, бе! — измърмори Кийт.

Извърнах се към него с въпросителен поглед.

— Кийт, ти познаваш Агню — произнесох. — Как мислиш? Той ли е нашият човек?

Сякаш часовников механизъм задейства и взриви бомба дълбоко под земята. Първо люшна трус, после се надигна тътен, накрая всичко хвръкна във въздуха.

— Кой, Денис Агню? — избълва Кийт. — Тоя ебалник има кур вместо мозък, той е изстискан порно парцал! Има късмет, че не му видях сметката. Повярвайте, мислех си го.

Кийт плесна ръце и ги стовари тежко върху масата, от което химикалките, бележниците и кутиите с газирана вода подскочиха.

— Виж какво, крушката ми святка по-ясно, отколкото си мислиш, Линдси. Да убия ония хора беше най-лесното нещо, което съм правил в живота си.

По лицето на Кийт бе изписано същото изражение на студена ярост, което видях, когато опрях дулото на пистолета в тила му. Този Кийт ми беше непознат.

Но трябваше да го опозная.

— И двамата сте тотално заблудени спрямо мен — заяви той. — Зная, че ме работехте, но ми е все тая. Писна ми от цялата история. На никой не му пука.

Когато Кийт произнесе „на никой не му пука“, се облегнах тежко на стола. Хлапетата Кабът бяха изписали със спрей същите думи на стената, където бяха убили жертвите си. Същото бе написал и убиецът на Джон Доу №24 преди десет години.

— Какво искаш да кажеш с това „на никой не му пука“?

Кийт ме изгледа настойчиво със сините си очи.

— Нали си голяма умница? Сама се сети.

— Не ме бъркай другите, Кийт. Защото на мен ми пука. И наистина те слушам.

Докато видеокамерата записваше самопризнанията, всичко беше като сбъднатата мечта на едно ченге. Кийт разкри всичко: имената, датите, детайлите, които можеше да знае само убиецът.

Разказа как е използвал различни ножове, различни колани, описа всяко убийство, включително как бе подмамил Бен О’Моли.

— Да, размазах главата му с камък, преди да му прережа гърлото. Хвърлих ножа встрани от пътя.

Кийт изложи подробностите систематично, сякаш разиграваше партия карти, и беше достатъчно убедителен, за да получи куп присъди. Но все още ми бе трудно да повярвам, че е извършил тези кървави убийства сам.

— Ти ли уби Джо и Анемари Сардучи? Без да се съпротивляват? Кой си ти, да не си човекът-паяк?

— Започваш да вдяваш, Линдси. — Наведе се напред и столът изскърца по пода, а той приближи лицето си до моето. — Омаях ги да ми се подчинят. По-добре повярвай, работих сам. Подхвърли това на прокурора. Да, аз съм човекът-паяк.

— Но защо? Какво са ти направили тия хора?

Кийт поклати глава съчувствено.

— Няма да разбереш, Линдси.

— Пробвай ме.

— Не — отсече. — Свърших с приказките.

Толкова. Прокара пръсти през русата си коса, гаврътна остатъка от колата и се усмихна любезно, все едно се покланяше на публиката.

Идеше ми да го ощипя по лицето, та да не изглежда тъй самодоволен. Толкова изклан народ, че чак умът ми не го побираше.

Защо не иска да каже каква е причината да го направи?

Все пак това беше един хубав ден за добрите. Кийт Хауърд вече имаше полицейско досие, взеха му пръстови отпечатъци, фотографираха го и отново му щракнаха белезниците, после го вкараха в килията на ареста да чака да го призоват.