Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

Но точно този имаше тъмночервеникави петна по металната катарама.

— Няма ли да е велико — вметнах, отказвайки да мисля за преживяния само преди минути ужас, за стрелбата, която със сигурност бе насочена по мен, — няма ли да е страхотно, ако този колан се окаже веществено доказателство? — обърнах се към началник Старк.

Три патрулни коли бяха спрели до тротоара. Подвижни патрулни радиостанции бръмчаха и пукаха, а по цялата Крайбрежна лампите светнаха една подир друга, хората наизлязоха навън по пижами и халати, тениски и шорти, с разчорлени коси и уплашени в съня лица.

Предният двор на Кет беше осветен от прожектори, а патрулните коли се разпръсваха една по една след допитване до шефа. Няколко униформени полицаи се заеха да събират гилзите, а двама следователи тръгнаха да обхождат съседите.

Заведох Старк в къщата и двамата огледахме счупените прозорци, строшените мебели и надупчената от куршуми ламперия в „моята“ спалня.

— Да имаш някаква идея кой може да е извършил това? — попита Старк.

— Никаква — отвърнах. — Колата ми е на алеята, където всеки може да я види, но не съм казвала на никого, че съм в града.

— А защо все пак си тук, лейтенант?

Чудех се как най-добре да отговоря, когато чух Алисън и Кароли да викат името ми. Младо ченге с щръкнали зачервени уши се появи на прага на стаята и съобщи на Старк, че имам посетители.

— Не могат да влязат вътре — отсече Старк. — За бога, някой отцепи ли улицата?

Униформеният полицай поклати отрицателно глава и лицето му почервеня.

— Защо, по дяволите? Първо правило: Стабилизирай обстановката. Заемете се с това!

Последвах патрулния до прага, където Кароли и Алисън ме сграбчиха в нетърпелива двойна прегръдка.

— Едно от хлапетата ми засече полицейската радиостанция — обясни Кароли. — Пристигнах тук веднага щом научих. Боже мой, Линдси, ръцете ти!

Погледнах към тях. Имах драскотини от строшените стъкла над лактите и кървавите струйки бяха изцапали блузата ми.

Изглеждаше доста по-зле, отколкото бе в действителност.

— Добре съм. Само няколко драскотини. Сигурна съм.

— Нали нямаш намерение да останеш тук, Линдси? Защото това е пълна лудост — изрече Кароли с изписани на лицето й тревога и страх. — В училището има предостатъчно място, където да те приютя.

— Добра идея — намеси се Старк, появил се зад гърба ми. — Иди при твоята добра приятелка. Аз имам да провеждам разговори с криминалистите, които ще вземат проби от стените и ще претърсват всичко цяла нощ.

— Няма нищо. Тук съм в безопасност — отвърнах му. — Това е къщата на сестра ми. Никъде няма да ходя.

— Добре. Само не забравяй, че случаят е наш, лейтенант. Все още си извън твоята юрисдикция. Не ни се прави на каубойка, става ли?

— Да се правя на каубойка? С кого си мислиш, че разговаряш?

— Виж. Съжалявам, но някой току-що се опита да те убие.

— Да. Схванах това.

Шефът приглади коса по навик.

— Ще оставя една патрулна кола да дежури на алеята през цялата нощ. А може и по-дълго.

Докато си вземах довиждане с Кароли и Алисън, шефът отиде до колата си и се върна с хартиен плик. Използва химикалка, за да вдигне колана и го набута в плика. Загърнах се плътно в достойнството си и затворих входната врата. Легнах си, но естествено, не можах да заспя. Ченгета сновяха напред-назад из къщата, тръшкаха врати и се смееха, а умът ми се блъскаше като луд.

Погалих разсеяно главата на Марта, която потрепери до мен. Някой обстрелва къщата и остави след себе си послание.

Дали е предупреждение да стоя далеч от Залива на полумесеца?

Или стрелецът наистина бе направил опит да ме убие?

Какво ще се случи, когато се окаже, че съм жива?

Един слънчев лъч се промъкваше под необичаен ъгъл и ме накара да отворя очи. Видях син тапет, портрета на майка ми над скрина и всичко си дойде на мястото: лежах в леглото на Кет, защото в два часа в къщата бяха свистели куршуми и се бяха забили в таблата на леглото, само на сантиметри от мястото, където трябваше да се намира главата ми.

Марта завря влажна муцуна в ръката ми, докато не скочих от леглото. Навлякох някакви дрехи на Кет — избелели дънки и блуза в коралов цвят с дълбоко изрязано деколте, обрамчено с ресни. Не беше моят цвят и определено не моят стил.

Прокарах гребен през косата си, измих си зъбите и влязох в дневната.

Криминалистите все още вадеха куршуми от стените, тъй че направих кафе и препечени филийки за всички, докато задавах целенасочени въпроси, които очертаха основните факти.