Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

— Сигурна ли си?

— Прасетата са много по-умни, отколкото си мислят хората — сподели Али. — Пенелъпи знае много неща. Много повече, отколкото хората си представят.

— Просто нямах идея.

— Виж какво — продължи Али, — ти я нахрани с ябълките, а аз трябва да й лакирам ноктите.

— Сериозно?

— Тя го иска. — След като Алисън ме увери, че няма нищо лошо да пуснем прасето на верандата, изпълних разпореждането. Подавах на Пенелъпи да хруска ябълки, докато Алисън бърбореше с двете ни и лакираше копитцата й с перлен розов лак.

— Свършихме, Пени — обяви Али, сияеща от гордост. — Сега ги остави да изсъхнат. И така — обърна се към мен, — какво може да прави Марта?

— Ами всъщност овчарските колита също си имат свой език. Марта е обучена да охранява стадо овце под команда.

— Покажи ми!

— Да виждаш наоколо овце?

— Ти си глупава.

— Така е. Но знаеш ли какво най-много обичам у Марта? Тя ми прави компания и ме предупреждава за лоши хора и даже за случайни злополуки нощно време.

— Ти имаш пистолет, нали? — попита Али с лукав поглед на прелестното си личице.

— Да. Имам пищов.

— Ау. Пищов и куче. Жестока си, Линдси. Май не познавам по-страхотната от теб.

Не издържах и се разсмях, отметнала назад глава. Али беше такова хубаво хлапе с невероятно въображение. Изненадах се колко много и бързо я харесах. Бях дошла в Залива на полумесеца да преосмисля живота си. А ме навести ярка фантазия за самата мен, Джо, дом, малко момиченце.

Прехвърлях шокиращата мисъл в ума си, когато Кароли се появи в задния двор с изкривена от зъболекарска упойка усмивка. Не можех да повярвам, че са минали цели два часа и ужасно съжалих, че Али си тръгваше.

— Ела пак — казах и я прегърнах за довиждане. — Али, ела, когато поискаш.

Останах на улицата да им махам, докато миниджипът на Кароли се скри зад завоя на крайбрежната. Но когато изчезна от погледа ми, една мисъл, която отдавна се въртеше в периферията на съзнанието ми, изведнъж се проясни.

Отнесох лаптопа в дневната, настаних се на удобен стол и влязох в базата данни на НИЦК. След минути установих, че д-р Бен О’Моли, четирийсет и осем годишен, е засичан няколко пъти от органите за превишена скорост и арестуван за шофиране в нетрезво състояние преди пет години. Два пъти е бил женен и овдовявал.

Първата му съпруга Сандра, майка на дъщерята Кейтлин, се обесила в двуместния им гараж през 1994 година. Втората г-жа О’Моли, Лорелай, по баща Бреен, убита вчера на тридесет и девет годишна възраст, била арестувана за кражба в магазин през 1998 година. Глобили я и я освободили.

В същия сайт се разрових и за Алис и Джейк Долтри и на екрана се появи изобилна информация. Джейк и Алис били женени от осем години и оставили две момчета близнаци, шестгодишни, когато ги открили заклани в жълтата им къща в Кресънт Хайтс. Представих си уютния им дом с късче изглед към залива, зарязаната баскетболна топка и детската маратонка.

Сетне отново насочих вниманието си към екрана.

Очевидно Джейк не е бил цвете за мирисане, преди да се ожени за Алис. Продължавах да се движа из съдебното му досие: склоняване към проституция, подправени подписи на чековете за социална осигуровка на баща му, заради което излежал шестмесечна присъда, но през последните осем години бил чист, на редовна работа в пицария в града.

Алис, трийсет и две годишна, нямаше съдебно досие. Даже не е пресичала на червено, нито се е удряла в кола при паркиране на заден ход пред супермаркет.

И все пак тя също беше мъртва.

Какво означаваше това?

Позвъних на Клеър и тя вдигна след първия сигнал. Веднага пристъпихме към темата.

— Клеър, можеш ли да се поразровиш заради мен? Търся някаква връзка между убийствата на О’Моли и на Алис и Джейк Долтри.

— Естествено, Линдси. Ще се свържа с някои мои колеги из щата. Ще видя какво може да се открие.

— Можеш ли да провериш и за Сандра О’Моли? Починала е през 1994 г., обесила се е.

Поговорихме още няколко минути — за съпруга на Клеър, Едмънд, който й беше подарил пръстен със сапфир за тяхната годишнина. Поговорихме и за едно малко момиченце на име Али, което осъществяваше контакт с прасета.

Щом затворих телефона, се почувствах сякаш дишам обогатен въздух. Канех се да затворя компютъра, когато нещо привлече погледа ми. Когато Лорелай О’Моли била съдена за присвояването на чифт двадесетдоларови обеци, я защитавал местен адвокат на име Робърт Хинтън.

Познавах Боб Хинтън.