Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

Какво бе привлякло убиеца тъкмо тук? Дали е бил предумишлен удар или убиецът просто е попаднал случайно в това мило домашно гнездо?

— Стой тук, момиче — заповядах на Марта на излизане от колата.

Убийството се бе случило преди повече от пет седмици и полицията вече бе изоставила местопрестъплението. Всеки, който искаше да завре носа си там, би могъл да го стори, стига да не нахлува в къщата, а аз засякох признаци на надничане навсякъде: стъпки в цветните лехи, цигарени фасове по настилката, кутии от газирани напитки по ливадата.

Прекрачих през отворената порта, наведох се под лентата и обходих около къщата, пресявайки с поглед обстановката.

Под храстите имаше зарязана баскетболна топка, а на задните стълби бе захвърлена детска маратонка, още влажна от нощната роса. Забелязах, че стъклото на един от приземните прозорци на мазето беше свалено от рамката и подпряно на стената: вероятното място на проникване.

Колкото по-дълго стоях около къщата на семейство Долтри, толкова по-учестено биеше сърцето ми. Промъквах се скришом из мястото на престъплението, вместо да нося отговорност за него, а това ме караше да се чувствам в опасност и зле, сякаш престъплението не е моя работа и мястото ми не е тук. В същото време, заради онова, което Клеър бе споделила с мен предната вечер, нещо ме караше да действам.

Семейство Долтри от Кресънт Хайтс не бяха първите жертви, млатени с бич. Кой друг е бил подлаган на това варварство? Бяха ли свързани тези убийства с моя нерешен случай Джон Доу №24?

Отпусни се и не се набивай в очи, беше ме посъветвала Юки. Направо се изсмях с глас. Качих се в експлоръра, потупах партньора ми по козината и потеглих обратно надолу по каменистия път към магистралата.

За десет минути стигахме Залива на полумесеца. Исках да огледам къщата на О’Моли.

Пътят към Оушън Колони беше пълен от двете страни с патрулни коли. Означенията по вратите им ми говореха, че местните ченгета най-сетне са получили помощта, от която толкова се нуждаеха. Бяха привлекли щатската полиция.

Подминавайки ги, видях униформен полицай да пази предния вход на къщата, а друг полицай разговаряше с криминалиста.

Следователи и криминалисти влизаха и излизаха от къщата. На съседската поляна беше опъната палатка на медиите и местен репортер вече излъчваше на живо от Залива.

Паркирах колата по-надолу и се запътих към къщата, смесвайки се с тълпата зяпачи, които следяха действията на полицията на местопрестъплението от отсрещния тротоар. Беше удобен наблюдателен пункт и докато стоях там, пресявах впечатленията си с надеждата да ме връхлети важно прозрение.

Най-напред, къщите на жертвите имаха толкова общо помежду си, колкото тебешира и сиренето. Кресънт Хайтс беше работнически квартал, където магистрала №1 минаваше край непретенциозни жилища с изглед към залива. А Оушън Колони опираше в частно игрище за голф. Домът на семейство О’Моли и къщите наоколо блестяха с всички възможни екстри, каквито могат да се купят с пари. Какво общо можеха да имат помежду си двете жилища и хората, които ги обитаваха?

Изучавах елегантната къща на О’Моли в колониален стил с полегат покрив, изкусно подрязани чемшири в кашпи до входната врата и за пореден път се натъквах на първоначалния въпрос. Какво бе привлякло убиеца тук? Дали е било лична саморазправа или случайно открила се възможност за убийство?

Погледнах нагоре към прозорците със сини щори на втория етаж, където Лорелай О’Моли е била заклана в спалнята й.

И тя ли е бита с камшик?

Бях се умислила толкова дълбоко, че навярно съм привлякла вниманието върху себе си. Младо униформено ченге с червендалесто лице и сприхав вид се насочи към мен.

— Госпожице? Госпожице? Искам да ви задам няколко въпроса.

Мамка му! Ако трябваше да покажа значката си, ченгето щеше да ме потърси в базата данни. И веднага да пусне новината: Лейтенант Линдси Боксър от Дирекция на полицията в Сан Франциско е била на местопрестъплението. А след двадесетина минути медиите щяха да звънят на вратата и да се настаняват по ливадата на Кет.

Придадох си най-невинното изражение.

— Само минавах оттук, г-н полицай. Тъкмо си тръгвах.

Махнах небрежно с ръка, обърнах се кръгом и бързо се отдалечих към експлоръра.

Ядец. Видях го какво направи.

Ченгето си записа номера на колата ми, когато потеглих.

Малкият старомоден бар носеше името на горда морска птица — „Корморан“, — а елегантното й копие висеше от тавана над бара.