Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

Сгънах вестника и се загледах с невиждащ поглед към красивите къщи в пастелни цветове по крайбрежния булевард. Инстинктът ми крещеше. Бях полицай без възложен случай, полицай без работа. Не исках да чета за убийства. Исках информация от първа ръка.

Прибрах инструментите, които бях използвала за лъскането на колата, влязох вътре и се обадих в телефонната компания да ме включат на конферентна връзка.

Изведнъж се почувствах самотна без момичетата.

Операторът ме свърза първо с Клеър, чийто мек глас ме сгря.

— Здрасти, кукличке. Отспиваш ли си? Поруменяха ли ти бузките?

— Опитвам се, пеперудке, но мозъкът ми върти на празни обороти като хамстер на колело.

— Не си пилей свободното време, Линдси, моля те. Господи, какво не бих дала за малко свободно време!

Синди се включи в конферентния разговор и младежкият й глас звънна, както обичайно, възбуден.

— Без теб не е същото, Линдс. Скапано е.

— Как искам да сте тук и вие! — уверих приятелките си. — Ако знаете какво е, само синьо небе и жълт пясък. А, да, Джо дойде и остана през нощта.

Синди сподели за втората си среща с хокеиста, като подсвирна многозначително, а аз им разказах за Кийт, русокосия бензинджия.

— Според мен е на двайсетина и малко, тип Брад Пит. Всъщност ми действа освежаващо.

Клеър се обади:

— Вие двете наистина ме карате да се чувствам като стара омъжена досадница.

— И аз искам да ми е досадно като на теб с Едмънд — вметна Синди. — Бъди сигурна.

Смехът и закачките ме накараха да се почувствам, сякаш трите сме в „Сузис“.

И както обикновено ставаше в нашето заведение, заговорихме за работа.

— Та какво ще кажеш за убийствата, за които чувам да се говори? — запита Клеър.

— Боже, градът е пощурял. Една млада двойка е била убита преди няколко седмици, а друга жена намериха мъртва тази сутрин само на миля оттук.

— Получихме съобщението — поясни Синди. — Кървава сцена.

— Да, все повече прилича на развилнял се маниак, а знаете как не понасям да съм с вързани ръце. Иде ми да претърся местопрестъплението. Мразя да гледам отстрани.

— Е, имам нещо, което ще те заинтригува — обади се Клеър. — Малък обмен на информация от съдебния лекар. Говорим за двойката, която е била убита в Кресънт Хайтс, нали така? Били са бити с камшик.

Сигурно съм онемяла за миг, тъй като умът ми отплува към Джон Доу №24.

Беше с прерязано гърло и шибан с камшик.

— Били са бити с камшик? Клеър, сигурна ли си?

— Абсолютно. По гърба и задниците.

В този миг в телефона се чу сигнал и с името на обаждащия се, което автоматично се изписа, миналото сякаш с трясък нахълта в настоящето.

— Не затваряйте — казах и превключих.

— Линдси, аз съм, Юки Кастеляно. Имаш ли време да говорим?

Хубавото бе, че връзката с Клеър и Синди още не беше прекъсната. Трябваше ми известно време, за да се настроя на разговор с адвокатката ми за стрелбата на улица „Ларкин“. Юки каза, че в такъв случай ще ми се обади на сутринта и аз се върнах към разговора си с момичетата, но умът ми вече се рееше другаде.

През последните няколко дни се бях откъснала от всичко — освен от предстоящия съдебен процес за моя живот.

Наблюдателя вървеше по пътеката през тревистите дюни под тънкия сърп на луната. Беше с вълнена шапка, черен анцуг и носеше микрокамерата с десеткратно фотоувеличение.

Използва я, за да огледа една двойка, разхождаща се в края на плажа, а сетне насочи обектива към къщите на около стотина ярда от външната дъга на крайбрежния булевард.

Нагласи фокуса към една определена къща: синя, квадратна, на етаж и половина с много прозорци и двойни плъзгащи се врати към верандата. Оттам виждаше как сержант Линдси Боксър снове из всекидневната.

Косата й беше вдигната нагоре и бе облякла бяла тениска. Подръпваше верижката, висяща на врата й, докато разговаряше по телефона. Виждаше очертанията на гърдите й под тениската.

Едри, но твърди.

Хубави цици, лейтенант.

Наблюдателя знаеше точно коя е Линдси Боксър, какво работи и причината да се намира в Залива на полумесеца. Но искаше да знае много повече.

Чудеше се с кого разговаря по телефона. Навярно с тъмнокосия мъж, който остана да спи при нея миналата нощ и си замина с черна държавна кола. Питаше се кой е той и кани ли се да се връща.

Искаше да знае и къде държи Линдси пистолета си.

Наблюдателя направи няколко снимки на Боксър: усмихната, намръщена, как разпуска косата си, как крепи телефона между рамото и брадичката си, как вдига нагоре ръце, за да прибере отново косата си, а гърдите й се раздвижват.