Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

Лорелай се мяташе, опитваше се да избегне ножа, но Наблюдателя я държеше здраво, може да се каже като в любовна прегръдка.

— Боже господи! Защо правиш това? — изстена тя и подбели очи, а гласът й заглъхна като въздишка.

Наблюдателя притисна ръка към задните й части, прекара острието през меките тъкани на коремната кухина на Лорелай и преряза аортата й. Кръвта не блъвна, а се изля от тялото на жената като вода от кофа, коленете й се подгънаха, тя се свлече върху обувките на пода в дрешника.

Наблюдателя коленичи и притисна с пръсти сънната й артерия. Клепачите й потрепнаха леко. След секунди щеше да е мъртва.

Имаше точно време, за да свърши необходимото. Той вдигна нагоре синята й пола, свали колана си и зашиба с него задните части на Лорелай, докато тя издъхваше в дрешника.

Можеше да стане само още по-лошо и точно така се получи. Наблюдателя седеше в пикапа на паркинга на улица „Кели“ срещу двуетажната къща, която докторът използваше за свой кабинет.

Хвърли поглед към Търсача, чийто вид на седалката до него беше замаян и объркан. Сетне отново огледа паркинга. Отбеляза нервно пазаруващите хора и няколкото влизащи и напускащи коли.

Когато Бен О’Моли пристъпи навън, Наблюдателя сръга Търсача. Спогледаха се.

— Приготви се.

После Наблюдателя излезе от колата. Затича се към доктора, изпревари го, преди онзи да достигне джипа си.

— Докторе, докторе, слава богу! Помогнете ми.

— Какво има, синко? — попита докторът, едновременно стреснат и раздразнен.

— Моят приятел. Нещо му стана. Не знам дали е пристъп, сърдечен удар или бог знае какво!

— Къде е той?

— Ей там — отвърна и посочи към близкия пикап. — Ще побързате, нали? Моля ви!

Наблюдателя се втурна напред, поглеждайки през рамо, за да се увери, че докторът го следва. Когато стигна до пикапа, отвори рязко вратата на мястото до шофьора и отстъпи встрани, за да му даде възможност да види просналия се на седалката Търсач.

Докторът надникна вътре, протегна ръка и повдигна единия клепач на Търсача. Отскочи изненадан, когато усети острието да пробожда врата му.

— Влизай! — заповяда Наблюдателя.

— Дума да не си издумал — нареди Търсача, очарователен, обезоръжаващ, нетрепващ, — или ще избием семейството ти.

Наблюдателя чуваше как завързаното тяло на доктора се блъска и търкаля в задната част на пикапа, докато изкачваха стръмния път.

— Какво ще кажеш за тук? — попита Търсача. Погледна в огледалото за задно виждане и отби встрани от пътя в закътано място между скупчени дървета. Наби спирачки.

Търсача изскочи от пикапа, издърпа назад плъзгащата се врата и подпря доктора в седнало положение.

— Хайде, докторе, време е да се поразтъпчем — произнесе и дръпна лепенката от устата му. — Ще обявиш ли последните си думи? Или ще затвориш завинаги уста?

— Какво искате от мен? — задъхваше се д-р О’Моли. — Само ми кажете. Пари ли искате? Мога да ви дам пари. Опиати ли? Давам всичко, каквото поискате.

— Е, това наистина беше тъпо, докторе — отвърна Търсача. — Дори като за теб.

— Не го правете. Помогнете ми — умоляваше. — Моля ви, помогнете ми.

— Моля ви, помогнете ми — присмя се Наблюдателя.

— Какво съм ви направил? — разхълца се д-р О’Моли.

Грубо блъскане изхвърли доктора извън пикапа върху пясъка край пътя.

— По-лесно е, отколкото си го представяш — изрече любезно Търсача, като се наведе към ухото на доктора. — Просто си помисли за нещата, които обичаш… и се сбогувай.

Докторът така и не видя големия камък, който издълба дупка в черепа му.

Търсача отвори ножа си сграбчи кичур от прошарената му коса и повдигна главата на доктора. Преряза гърлото на мъжа с лекота, все едно разряза пъпеш.

След това Наблюдателя използва колана си вместо камшик и го зашиба с все сила, като оставяше кафеникави ленти по яркобялата кожа на задника на О’Моли.

— Усещаш ли това? — изхъхри запъхтян над умиращия мъж.

Търсача избърса отпечатъците си по ножа в ризата на доктора. Сетне захвърли ножа и камъка надолу по склона, където те потънаха сред дървета, храсталаци и остри треви.

Двамата мъже вдигнаха тялото на доктора за ръцете и краката и го отнесоха до скалистия ръб на пътя. Залюляха безжизненото тяло и като преброиха до три, го метнаха в урвата. Ослушаха се да чуят удрянето му в гъстака долу и търкалянето му нататък до тъй отдалечено място, че да остане скрито, както се надяваха, докато койотите разнесат жалкия труп.