Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

Докато я наблюдаваше, кучето прекоси стаята, легна до плъзгащата се врата и се вторачи през нея, сякаш гледаше право в него.

Наблюдателя повървя още малко по плажа към натискащите се влюбени, после сви през тревистите дюни към паркинга, където бе оставил колата си. Качи се, измъкна бележника от жабката и обърна страницата, на която името на Линдси бе изписано с педантичен почерк.

Лейтенант Линдси Боксър.

Отблясъкът от уличните лампи му стигаше, за да добави към записките си.

Ранена. Сама. Въоръжена и опасна.

Слънцето едва руменееше на зазоряващото небе, когато остър звън ме изтръгна от съня. Затърсих опипом телефона и на четвъртото позвъняване хванах слушалката.

— Линдси, обажда се Юки. Дано не съм те събудила. В колата съм и това е единствената ми свободна минута, но мога да ти разкажа всичко набързо.

Юки беше експанзивна и умна и вече знаех, че приказва като картечница.

— Добре, слушам те — казах и се тръшнах обратно на леглото.

— Сам Кабът е излязъл от болницата. Вчера снех показанията му. — Гласът на Юки звучеше като ритмични картечни откоси — рът-рът-рът. — Отказва се от самопризнанията за убийствата в хотела, но това е проблем на прокурора. Колкото до заведения иск срещу теб, каза, че ти си стреляла първа, не си го улучила и той и Сара са отвърнали на стрелбата ти при самозащита. След това си ги застреляла. Пълни глупости. Ние го знаем и те го знаят, но това е Америка. Може да каже каквото си поиска.

Изстенах, сякаш ме душаха. Юки продължи да говори.

— Единственият ни проблем е, че това психопатче е невероятен манипулатор. Парализирано, подпряно в инвалидна количка, с гипсова яка и трепереща долна устна. Прилича на ангелче, влачено от…

— Злобна полицайка, която първо стреля, после мисли — вметнах аз.

— Щях да кажа от тежкотоварен камион, но както и да е — разсмя се тя. — Дай да се съберем и да изготвим стратегия. Става ли да се уговорим?

Програмата ми блестеше недокосната, направо девствена. А Юки бе наблъскала в своята снемане на показания, срещи, съдебни дела, почти нямаше незает час през следващите три седмици. Все пак уточнихме дата няколко дни преди процеса.

— Точно сега медиите мътят водата — продължи Юки. — Изпуснахме пред пресата, че си отседнала у приятели в Ню Йорк, тъй че няма да те намерят. Линдси? Там ли си?

— Да. Тук съм — потвърдих, втренчена във вентилатора на тавана, ушите ми бучаха.

— Гледай да се отпуснеш, дано можеш. Не се набивай в очи. Останалото остави на мен.

Добре.

Взех душ, сложих си къси ленени панталони и розова тениска и отнесох чашата с кафе в задния двор. Имах въпрос към Пенелъпи, докато забърквах закуската й в копанята: „Колко свинска кльопачка може да изкльопа една свинка, ако свинката кльопа свинска кльопачка?“

Разговор на градска мацка със свиня. Няма що.

Премислях разговора с Юки, докато бризът подухваше на верандата. Отпусни се и не се набивай в очи. Звучеше разумно, стига да не ме разкъсваше чудовищното желание да действам. Идеше ми да раздрусам всичко, да чупя глави, да оправям неправди.

Просто не можех иначе.

Подсвирнах на Марта да идва и запалих експлоръра. Подкарахме към една определена къща в Кресънт Хайтс — местопрестъплението на двойното убийство.

— Лошо куче — обърнах се към Марта. — Май няма да мирясаш, а?

Марта извърна към мен разтапящ кафяв поглед, помаха с опашка и възобнови наблюдението си на скалистия път.

Докато шофирах по магистрала №1, усещах как настръхвам от възбуда. След три мили завих при Кресънт Хайтс — характерна архитектурна пъстрота от къщи, накацали по лицевия склон на хълма над Залива на полумесеца.

Насочих експлоръра по камениста еднопосочна алея, налучквайки пътя, докато мястото на престъплението просто изскочи пред мен. Спрях и изключих мотора.

Жълтата къща с дъсчена облицовка беше прелест — с островърхи прозорци, потънала в цветя градина и дървена ограда с метален парапет. Фамилията Долтри беше изписана с боя върху ръчно направена пощенска кутия, а около всичко това все още бе опъната жълта найлонова лента, дълга около половин миля — американската мечта.

Местопрестъпление. Не влизай без полицейска заповед.

Помъчих се да си представя как двама души са били жестоко убити в тази уютна къща, но образите така и не успяваха да паснат. На такова място просто не биваше да се случва убийство.