Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Може би има друг начин — отново рискува тя. — Какво ще кажеш, ако направя така, че военновъздушните сили да спипат Айрънуд, но да свалят обвиненията срещу теб?

— Цял съм слух.

— Ако не успеем да те измъкнем, можем да те уредим на почти всякаква научна работа, за каквато си квалифициран. Във всяка страна, която ти хареса. Под собственото ти име или под ново, ако се стигне дотам.

— Къде каза, че работиш?

— В коя организация ли? — невинно попита Джес. — Нямаме точно…

— Не, имам предвид за коя държава?

— За никоя. Това е… семейна фирма.

— Семейна значи. Интересът към географските клъстери, които откривам… Има ли някаква конкретна връзка между ония храмове и твоето „семейство“?

Джес инстинктивно погледна Нилс, който стоеше достатъчно надалеч, за да не чува този забранен разговор. После отново се обърна към Дейвид.

— Да, така смятаме.

— Разкажи ми за числото дванайсет.

Телефонът й завибрира. Тя прочете съобщението на дисплея и се отдалечи от Дейвид, заставайки с гръб към него и бодигарда.

— Къде си, Вилем?

— Храмът на атола Хави е изчезнал.

Никога не го беше чувала уплашен.

— Изчезнал ли? Как така?

— Взривен е.

— Айрънуд ли? — Обзе я ужасяващ, непреодолим гняв.

— Не. Групата… Не знам как се е стигнало до това — пратили са ги Сю-Лин и Андрю.

Джес смаяно повиши глас.

— Какво?!

— Те не искат никой да открие храмовете. Дори ние.

Не й се щеше да повярва. Не можеше да повярва.

— Но защо…

— Те… знаят, че съм… в страната, Джеси… те… те знаят… разговаряхме…

Тя стисна силно телефона. Думите на Вилем се разнасяха на задъхани пресекулки. Той тичаше.

— Прекратете разговора. — Беше Нилс.

Джес се обърна към него и се озова пред глок с къс заглушител.

— Прекратете разговора.

— Вилем, аз… — Чу остър звук, стон, после тишина. Тя погледна дисплея: провален разговор.

Сега вече наистина беше сама. Обърна се към Нилс и заяви:

— Аз съм пазителка на Рода Макклейри. Свали оръжието.

— Имам заповед да ви върна в Цюрих. — Бодигардът вдигна глока и го насочи между очите й. — За предпочитане жива. Пазителко.

— Ако не свалиш веднага пистолета, те ще нахлуят тук и ще те очистят — обади се Дейвид.

Нилс не помръдна.

— Кой?

— Военновъздушните сили. В маратонката ми има още един предавател. Излъчва аудиосигнал.

Здравенякът насочи оръжието си към него и щракна с пръсти.

— Дай ми маратонката си.

— Дадено. — Дейвид събу обувката си и му я подхвърли.

И в момента, в който бодигардът протегна ръка да я хване…

… Ножът на Джес се заби в шията му. Нилс изрева, рязко се завъртя и стреля. Разнесе се приглушен пукот и звън на разбито стъкло, от прозореца се посипаха осколки.

Джес вече се претъркаляше на пода. Надалеч от втория му изстрел.

Нилс заопипва врата си, пръстите му търсеха хвърленото от нея сребърно острие. Не се беше забило в сънната му артерия, но от зейналата рана шуртеше кръв. Главата му спазматично отскачаше настрани, като че ли бяха засегнати сухожилия.

Той изтръгна ножа с триумфален вик, но беше блъснат от Дейвид. Строполиха се на дъсчения под и Нилс се опита да насочи пистолета си към своя противник.

Подметката на Джес се заби в слепоочието на бодигарда с цялата сила и точност, на които я беше научил Емил, и последва мигновен резултат.

Глокът отхвърча от ръката на Нилс, ръцете му отчаяно се стрелнаха напред, главата му отскочи назад и се блъсна в пода. Шията му гротескно се напрегна, а изпод скулата му бликна кръв. По устните му потече пяна. Той се задави, загъргори с изплезен език, после замлъкна и се отпусна неподвижно.

Джес вдигна ножа си от земята, избърса го в якето на Нилс и го скри в туарегския си кръст.

— Вярно ли е? — тихо попита тя, докато взимаше глока. — За предавателя?

Дейвид прибра маратонката си и хард диска и все още задъхан, се изправи до Нилс.

— Не. Просто исках да го накарам да свали пистолета. — Погледът му се насочи към кръста на шията й. — Пазителка на Рода Макклейри?

— Според правилата на моето семейство, понеже чу това, би трябвало да убия и теб.

Тя не добави, че не е искала да убива бодигарда си. Вече всичко, в което вярваше, и всички, на които имаше доверие, бяха заплашени.

Сега не можеше да й помогне дори Вилем. „Какво са направили Сю-Лин и Андрю? Ами ако Флориан…“ Стоеше като хипнотизирана, докато през ума й минаваха ужасяващи мисли за лъжи и предателство.

— Още ли искаш да откриеш ония храмове? — Дейвид й подаде хард диска. Гласът му звучеше спокойно, безстрашно.