Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Всичко необходимо.

Мерит най-после беше получил заповедта, която очакваше.

Дейвид шофираше от пет часа, не беше спал почти едно денонощие.

Чувстваше се чорлав и лепкав и умираше от глад. Въпреки това стигна до Фенюъл Хол в Бостън в 10:00 — точно според инструкциите.

Преди седмица заедно с други доставки на оборудване получи в казиното предплатен телефон, какъвто не беше поръчвал. Обади се на номера, написан на прикрепената към него бележка, и му отговори Джес Макклейри. Тя му каза да й позвъни веднага щом изолира четвъртия клъстер, после му обясни как да й предаде информацията. Искаше нейните специалисти да започнат работа с данните едновременно с Айрънуд.

Бяха се чули предишния ден, само минути преди изненадващата поява на Мерит в баровския му апартамент. Тя го инструктира откъде да вземе кола под наем и къде да се срещне с нея. Оттогава не бяха разговаряли, затова Джес не знаеше какво й носи: не общ район, а точното място на друг храм.

Той беше преизпълнил обещанието си. Сега идваше нейният ред.

Дейвид спря кадилака на паркинга до историческата сграда, взе раницата си и слезе. Утринният въздух му се стори удивително свеж след жегата в Атлантик Сити. Небето тук беше поразително синьо. По дърветата наоколо пъстрееха първите златисти и червени листа.

Нямаше представа защо Джес иска да се срещнат тук. Фенюъл Хол беше стара четириетажна постройка от червени тухли с редове сводести касетирани прозорци и увенчана с бяла дървена камбанария. Странно — фасадата бе украсена с тухлен вариант на гръцка колонада.

Чак сега разбра защо бе поискала да се чакат от източната страна: там имаше пазарен площад, гъмжащ от народ. Мястото беше многолюдно и следователно безопасно.

С ръце в джобовете и преметната през рамо раница, Дейвид тръгна по пешеходната улица към Фенюъл Хол, покрай сергии, отрупани със сувенири за туристите — от кожени калъфи за джиесеми и лечебни кристали до поставени в рамка малки фотографии на местни забележителности.

Усилващата се и заглъхваща глъчка на безгрижни гласове приятно контрастираше на монотонния звуков фон по време на дългото пътуване от Атлантик Сити. Докато в ребрата му не се притисна пистолетно дуло и един спокоен глас каза:

— Ако се опиташ да избягаш, ще умреш.

Наричаха Фенюъл Хол „Люлка на свободата“. Оригиналната сграда на това място била построена през 1742 година. Там държали речи Самюъл Адамс и други бунтари от онова време, призоваващи за независимост на американските колонии. Всичко това нямаше нищо общо с Макклеъри.

Фенюъл Хол изгорял през 1761-ва и бил възстановен през 1762-ра. Четиринайсет години по-късно, през 1776-а, американските колонии извоювали своята независимост. И все пак чак когато през 1806-а станало ясно, че победителят в тази война ще оцелее и че ходът на историята може да се промени, Макклеъри оставили своя отпечатък върху сградата чрез усилията на Чарлз Булфинч от Рода Макрори.

Булфинч не бил пазител, но се нареждал сред сто четирийсет и четиримата, допуснати до знанието на дванайсетте рода. Освен това бил един от първите професионални архитекти сред родените в Америка граждани на новата държава. Отразявайки древната история на Макклеъри, известна само на него и на шепа други от Семейството, през 1806 година той включил в своя план за реконструкция на Фенюъл Хол декоративна фасада от червени тухли, напомняща гръцки колони — на първия и втория етаж дорийски, на третия йонийски.

Осем години по-късно невидимата ръка на Семейството се преместила от Бостън в сърцето на новосъздадената държава, когато президентът Джеймс Монро назначил Булфинч за архитект на Капитолия и му възложил да оглави възстановяването на сградите, изгорени от британските войски. Облагодетелстван от полученото в Семейството образование, архитектът допринесъл за въвеждане на федералния архитектурен стил, вдъхновен от неогръцкото течение, намерил израз в специфичния, напомнящ гръцки храм план на държавните сгради в столицата, както и на бостънската катедрала „Сейнт Пол“.

Джес не беше избрала Фенюъл Хол заради пазарния площад, а защото познаваше мястото добре. С внушителния си купол и опасващата го балюстрада за купувачите, главният вход на източната фасада беше прекалено открит за нейните цели, но в срещуположния край на сградата имаше голяма зала с подиум, фланкиран с бели колони. Зад този подиум бе разположено малко преддверие, което рядко се използваше. Идеално за частни срещи.