Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Здравата го сплаших.

— Може някой да го е сплашил още по-здраво.

— Как се е случило това, по дяволите?

Гласът на Айрънуд трепереше от негодувание.

На всички екрани в Червения салон премигваше съобщение за грешка. Включително на големия.

— Това помещение е забранено за всички! — Грамадният мъж насочи показалец към липсващата плоскост на тавана. — Онова там не е ли част от същото помещение?

Мерит запази спокойствие.

— Аз не съм имал думата при осигуряването на безопасността.

— Тогава кой?… — Айрънуд насочи поглед към сина си. Сякаш се въздържа с огромно усилие и се обърна към жената на най-близкия пулт. Приведена над клавиатурата, тя бързо пишеше.

— Кийша… много ли е зле?

Жената се отпусна назад, сключила длани зад главата си.

— Програмата, която е задействал, е изтрила три процента от данните, преди да успея да я спра. Мисля, че сме изгубили над петнайсет милиона квадратни километра.

— Още ли имаме Корнуол?

Кийша поклати глава и украсените й с мъниста кичури се разлюляха.

— Цяла Англия е само около сто и трийсет хиляди квадратни километра. Изгубили сме ги още през първите няколко минути.

— Франк. Ти видя екрана, преди всичко да бъде изтрито, нали?

— Аха.

— Резултатът положителен ли беше?

— Аха.

— Значи програмата е открила каквото е търсела в Корнуол, така ли?

— В първия транш данни, Франки — подсети го жената.

— Аха — отвърна той. — Откри го и спря.

Мерит я видя да се усмихва облекчено. Тя се обърна към Айрънуд.

— Добрата новина е, че е там. Понеже беше в първия квадрат, ни е известно и точното местонахождение в рамките на два и половина квадратни километра.

Милиардерът не изглеждаше успокоен.

— Това не е някаква гола местност в пустинята или в уединена долина. Руините на замъка са туристическа атракция. Не мога да пратя археологическа експедиция просто ей така.

Жената отново се завъртя към екрана и продължи да пише.

— Търсенето започна от морското равнище — каза тя. — Това означава, че развалините на колонията не са на повече от трийсет метра дълбочина. Можете да пратите геолози да направят геофизично измерване. Да определят стратиграфията. Въз основа на часа, в който ми се обади Франк, за да ми съобщи за резултата, мога грубо да преценя къде е свършило търсенето. — Тя се озърна през рамо към Айрънуд. — Дайте ми един час. Ще стесня района до по-малко от сто квадратни метра.

Това явно задоволи шефа й.

— Добре… това изглежда изпълнимо. — Той кимна, взел някакво решение. — Имам петролна компания там. „Роял Совърин“. Ще им наредя да пратят геолози.

Айрънуд се обърна към Мерит.

— За другата седмица ще ми трябва екип в Корнуол, а после… — Той не довърши. — Кийша, за колко време ще възстановите цялата база данни от архивното копие?

— Ако ни позволите да се свържем с външна мрежа, ще го направя за по-малко от един ден.

Милиардерът се намръщи.

— Никакви външни връзки. Така властите никога няма да я открият.

— Добре. А ако направя списък на изтритите части? Дайте го на оня, който знае къде е архивното копие. Той ще качи частите на дискове и ще ги докара тук, за да ги заменим с празните.

— За колко време ще стане това?

Жената се замисли.

— За копирането на частите и прехвърлянето на дисковете — не повече от ден. Плюс времето за транспортиране.

— Да речем два дни.

— Тогава ще можем да продължим след три.

Айрънуд отново погледна Мерит.

— Не е толкова зле, колкото си мислех.

— Какво ще правим с Уиър?

— Той ще се върне. Все още има нужда от моите пари.

— Не бъдете толкова сигурен. Много е възможно Макклеъри да са го привлекли на своя страна.

— Имаш ли доказателства?

— Работя по въпроса — излъга Мерит, — но за да не се окажем неподготвени, трябва да приемем, че Уиър им дава същата информация, каквато и на вас.

— Голяма работа! Това с нищо няма да помогне на оная тяхна Фондация. Става дума за повече от две хиляди и петстотин квадратни километра от Англия. Как ще ги претърсят? Ще им трябват години.

— Може би не. — Всички погледи се насочиха към Кийша. — Оня хард диск е изчезнал. Беше включен в моя терминал.

— Какви са щетите? — попита Айрънуд.

— Достатъчно големи — отвърна тя. — Възможно е да е копирал окончателните координати.

Мерит веднага се възползва от възможността.

— Може да ги продаде на Макклеъри.

Лицето на Айрънуд се зачерви.

— Ще стигнат до колонията преди нас! На тях изобщо не им пука за историята. Както крадат, крият и лъжат… — Айрънуд отвратено поклати глава. — И те участват в заговора за потулване на истината. Сигурно са се сдушили с властите. Мерит, веднага заминавай за Корнуол. Искам да наблюдаваш кого ще пратят ония хора. Остави ги да те отведат при колонията и направи всичко необходимо, за да не ги допуснеш дотам, докато не вземем от нея каквото ни трябва. Разбра ли?