Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Съдията почервеня от гняв и се обърна към главната прокурорка на Международния наказателен съд.

— Професор Шално, тази история ми се струва съмнителна. Сътрудникът ви се появява тук с някакви приказки за каубои, очевидно без никакви документи, които да ги оправдаят и без въпросния диск, уж с компрометиращи записи! Дори по-лошо! Идва тук, за да разкаже историята на един мъртвец, който му пращал имейли от отвъдното. Вие подигравате ли ми се? Този процес е прекалено важен, за да си губим времето с шеги!

— Ваша Светлост, ние просто излагаме фактите такива, каквито са ни известни — отвърна смутено професор Шално. — Знам, че всичко това изглежда съмнително, но след като събитията са се стекли по такъв необикновен начин, какво можем да направим?

Съдията не изглеждаше убеден. Хвърли гневен поглед към Томаш, сякаш му даваше последен шанс.

— Къде е дискът?

— Не е у мен, вече ви казах.

За един дълъг миг Аксел Сит се взря в него със замислено изражение. Очевидно бе, че преценяваше фактите, обмисляйки решението си.

— Покажете ми това дивиди и ще ви изслушам — заяви той. Без него нямате работа тук. — Той хвана чукчето и се подготви да удари по масата. — Щом е така, позволете ми да сложа край на…

— Ще ви го представя утре.

Думите на Томаш прекъснаха съдията насред изречението. Ръката на съдия Сит с чукчето увисна във въздуха и той отново погледна към историка.

— В крайна сметка у вас ли е този диск, или не?

— В момента не, но утре ще го имам.

Съдията доби заинтригувано изражение.

— Защо утре, а не сега?

— Филипе ми остави инструкции как да намеря мястото, където е скрил диска, но още не съм ходил там.

— Какви инструкции?

— Ще видим утре.

Сит му хвърли гневен поглед, като едва се сдържаше.

— Професор Нороня, съветвам ви да уважавате този съд! — предупреди го той със заплашителен тон. — Ако обичате, обяснете ми какво са ви подсказали, за да мога да преценя ситуацията.

Примирен, португалецът отпусна рамене.

— Една криптограма, която успях да разгадая — обясни той. — Може ли да се приближа?

— До мен ли? АМИ… добре.

Историкът извади тефтера си от куфара и отиде до катедрата на съдията.

Не мога да прочета криптограмата пред всички, да не би някой oт присъстващите да я дешифрира и да отиде на мястото преди нас — обясни Томаш, поставяйки бележника на катедрата. — Тайната на местоположението на диска се крие в тази фраза, Ваша Светлост.

GO TO satan + & SEARCH OVER SATAN’S TOMB.

Аксел Сит доби израза на човек, накаран да прочете на глас йероглифите на Розетския камък.

— Какво, по дяволите, е това?

— Обозначение на местонахождението на диска. Бих искал да ви помоля да ми дадете остатъка от следобеда, за да разгадая смисъла на посланието. Предлагам съдът да се свика пак утре, когато мисля, че ще съм в състояние да предоставя въпросния материал.

Съдията се поколеба.

— Не знам дали е редно — отвърна той с явна неохота. — Освен това утре следобед имам важно заседание в Рим и…

— Ваша Светлост, уставът на този съд предвижда продължаване на предварителното изслушване с двадесет и четири часа по молба на обвинението — напомни главният прокурор, разгръщайки споменатия устав. — Това е според клауза 14, алинея…

— Знам, знам — прекъсна я Сит. Той въздъхна нетърпеливо и отново хвана чукчето. — Добре, сега прекъсваме изслушването. Ще продължим утре в девет сутринта в същата тази зала. Обаче ви предупреждавам, че ако дискът не се появи, няма да се зачита за доказателство по делото. Обвинението имаше възможност да събере всички необходими материали и вече е време да приключим тази фаза на разследването и да пристъпим към процеса. Закривам заседанието.

Той удари по масата с чукчето.

Първото, което Томаш осъзна, бе, че заради часовата разлика началото на утрешното заседание на съда съвпадаше с момента, когато може би щяха да изгонят майка му от дома. Тази мисъл прониза сърцето му и сломи духа му. Времето изтичаше и той трябваше да разреши ситуацията в Италия възможно най-скоро, за да може най-сетне да се погрижи за майка си.

Потънал в тези мрачни мисли, историкът се обърна и се приготви да напусне залата, но вниманието му бе привлечено от странното движение на неколцина подозрителни мъже, които го наблюдаваха. Той се вгледа в тях и осъзна, че мъжете заемат стратегически места в Залата на петстотинте, подготвяйки се да го пресрещнат на изхода. В този миг си даде сметка, че предвид сериозните интереси, които това дело засяга, хората от записите на диска, който той публично бе обещал да предостави на следващия ден, не биха се спрели пред нищо, дори пред скандала да го убият пред очите на тълпата и журналистите. Човекът, който заплашваше да разруши всичко, на всяка цена трябваше да бъде спрян. Този човек беше самият той.