Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Карло дел Понте настоятелно размаха пръст към емблемите на университетите.

— Икономистите, разбира се! Именно те създават идеологията на дерегулацията и продават на избирателите и потребителите илюзията, че пазарите могат да се саморегулират и дерегулацията им ще отвори врати към несметни богатства. — Той прекъсна речта си и се усмихна. — И са прави, естествено. Дерегулацията позволява прекомерното забогатяване на… банкерите. — Гласът му отново стана сериозен. — Всъщност идеологията на дерегулацията е толкова ефикасна, че американските икономисти съумяват да я изнесат в Европа. Исландия например имала напълно стабилна икономика с бюджетен излишък и смехотворно нисък дълг. Но през 2001-ва й хрумва лошата идея да повярва в приказките за дерегулацията и да промени законите си. Само за няколко години дерегулираните банки натрупват дългове шест пъти по-високи от годишния БВП на страната и икономиката изпада в колапс.

Прокурорът махна с ръка към масата на обвинението и сътрудниците му показаха нова снимка, този път на мъж с вратовръзка.

— Иска ми се да осъдя за престъпления срещу човечеството стотици икономисти, които ни пробутваха тази идеология, но ако трябва да избера един, ще се спра на ето този обвиняем. — Той се взря в мъжа с вратовръзката и сложи ръце на кръста си, сякаш ще спори с него. — Глен Хъбард, директор на Columbia Business School и председател на икономическия съвет на президента Джордж У. Буш. В това си качество той предприема серия от фискални ограничения, както и намаляване на данъците върху дивидентите от акции и премахването на данъка върху собствеността — промени, които облагодетелстват предимно богатите. През 2004-та професор Хъбард подписва много важен текст за ползата от дериватите и процеса на ипотечните секюритизации, като се обосновава с твърдението, че по този начин защитават банките и увеличават финансовата стабилност.

Тези думи накараха присъстващите в салона да се разсмеят.

— Професор Хъбард работи също и за групи, които намират юридически експерти, които да свидетелстват в защита на хора, обвинени в измама. Например двама банкери от, Бииър Стърнс“ са съдени за измами в схемите със секюритизации. Отчаяни, те наемат една от тези експертни групи — The Analysis Group, която плаща сто хиляди долара на професор Хъбард, за да свидетелства в защита на банкерите. И те са оправдани. — Прокурорът посочи към лицето на екрана. — Професор Хъбард е пример за пороците на икономистите. Пропагандирайки идеологията за дерегулация и продавайки се на банкерите, мнозина от тях се превръщат в активни съучастници в това престъпление срещу човечеството и затова заслужават да седнат на подсъдимата скамейка!

Карло дел Понте се обърна към съдията.

— Ваша Светлост, на това дело би трябвало да бъдат споменати имената на още много хора и вероятно ще бъдат назовани на един следващ етап, но не мога да приключа, без да посоча главните виновници — мъжете, позволили всичко това да се случи с тяхно знание и в някои случаи, да не кажа всички, оставили се да бъдат водени от финансови интереси.

Прокурорът даде знак на хората си от масата на обвинението и екранът се изпълни с четири познати лица, предизвиквайки възбудени викове и поток от светкавици на фотоапарати в Salone dei Cinquecento.

— Президентите Роналд Рейгън, Джордж X. Буш, Бил Клинтън и Джордж У. Буш — обяви Карло дел Понте, като се опитваше да надвика бунтуващата се тълпа и бурята от щракащи фотоапарати. — Именно те подкрепиха целия процес на дерегулация. Президентът Труман държал на бюрото си табелка с надпис: The buck stops here , тоест отговорността е моя. Тези президенти са главните виновници и не можем да позволим да избягат от тази отговорност.

Вълнението в залата все още не беше утихнало и Карло дел Понте трябваше да направи кратка почивка, за да изчака да отмине. Накрая даде знак на хората си и на екрана се появи ново лице, което породи още по-голяма суматоха.

— Последният заподозрян за престъпления срещу човечеството и Втората Голяма депресия е този човек. — Той повиши глас, за да надвика шума. — Барак Хусейн Обама!

Вълнението в големия салон на Стария дворец беше огромно и съдия Аксел Сит бе принуден да се намеси удряйки няколко пъти с чукчето по масата, за да въдвори ред.

— Тишина! — извика Сит. — Тишина! — Отново удар с чукчето. — Тишина или ще наредя незабавно да напуснете залата! Тишина!

Когато врявата стихна до шепот, съдията сметна, че са изпълнени минималните условия, за да може изслушването да продължи, и даде знак на прокурора.