Роберт Харрис - Сянката

— И кой получи тогава номинация за партиен кандидат с подкрепата на Гифън? — добавих аз. — И кой спечели едно от най-сигурните места в парламента още на трийсет години? — Историята беше легендарна. С нея започваше възходът на Ланг към властта над цялата нация. — Но нали не си мислите, че от ЦРУ са помолили Гифън да им помогне да вкарат Ланг в парламента? Звучи твърде невероятно.

— Я стига! Нямате ли въображение? Поставете се на мястото на професор Емет. Отново сте в Харвард и пишете скучни глупости за англоезичните народи и необходимостта от борба срещу комунистическата заплаха. А нима не разполагате с възможността да създадете най-невероятния агент в цялата световна история? Човек, когото вече спрягат за бъдещ лидер на партията. Може би дори за премиер. Няма ли да убедите големите клечки в Управлението да направят всичко възможно за кариерата на този човек? Аз вече бях в парламента, когато пристигна Ланг. Видях как изникна от нищото и изпревари всички ни. — Райкарт се навъси на спомена. — Разбира се, че е имал помощ. Той изобщо нямаше реална връзка с партията. Всички недоумявахме какво го тласка напред.

— Там е цялата работа — казах аз. — Той не е имал идеология.

— Може и да нямаше идеология, но сто на сто си имаше ясни цели. — Райкарт отново седна. Приведе се към мен. — Добре. А сега да ви поизпитам. Посочете ми едно решение на Адам Ланг като министър-председател, което не е било в интересите на Съединените американски щати.

Мълчах.

— Хайде де — настоя той. — Не е чак толкова трудно. Просто ми посочете нещо, което е направил без одобрението на Вашингтон. Хайде да си помислим. — Райкарт вдигна палец. — Първо: изпращане на британски войски в Близкия изток въпреки възраженията на почти всички висши командири в нашите въоръжени сили и всичките ни посланици, познаващи региона. Второ — той вдигна показалец, — пълна липса на опити да поискаме от Белия дом някакви компенсации под формата на участие на британски фирми във възстановяването или нещо от този сорт. Трето: безпрекословна подкрепа за външната политика на САЩ в Близкия изток, макар че е чисто безумие да се изправяме срещу целия арабски свят. Четвърто: разполагане на британска територия на американска отбранителна ракетна система, която не допринася с нищо за нашата безопасност — дори точно напротив, превръща ни в очевиден обект за пръв удар — и може да осигури защита само на САЩ. Пето: закупуване срещу петдесет милиарда долара на американска ядрено-ракетна система, която наричаме „независима“, но дори не можем да я включим без съгласието на САЩ, като по този начин обричаме следващите правителства на още двайсет години покорство пред Вашингтон по въпросите на отбраната. Шесто: договор, който позволява на САЩ да екстрадират наши граждани за съдебно преследване в Америка, но не ни позволява да вършим същото с техни. Седмо: съучастие в незаконно отвличане, задържане, изтезаване и дори убийство на наши граждани. Осмо: незабавно прогонване на всеки министър — говоря от личен опит, — който не е стопроцентов поддръжник на съюза със Съединените щати. Девето…

Аз вдигнах ръка.

— Добре. Схванах идеята.

— Някои мои приятели във Вашингтон просто недоумяват защо Ланг водеше британската външна политика по такъв начин. Разбирате ли? Те се притесняваха, че оказва такава подкрепа, а иска толкова малко. И докъде ни доведе това? Затънахме в една измислена война, която не можем да спечелим, станахме съучастници в методи, които не сме използвали дори срещу нацистите! — Райкарт се разсмя мрачно и поклати глава. — Знаете ли, в известен смисъл дори ми олекна, като разбрах, че може да има разумно обяснение за всички правителствени издънки, докато беше министър-председател. Ако си помислите, другият вариант е далеч по-лош. Щом е работил за ЦРУ поне има логика. А сега — той ме потупа по коляното — въпросът е какво ще предприемем.

Това първо лице множествено число никак не ми допадна.

— Е — казах аз и болезнено примижах, — намирам се в сложна позиция. От мен се очаква да му помагам за мемоарите. Имам правното задължение да не разкривам на трета страна нищо, което съм узнал в хода на работата.

— Вече е късно да се отказвате.

И това никак не ми допадна.

— Всъщност нямаме доказателства — изтъкнах аз. — Дори за Емет не знаем със сигурност, че е работил за ЦРХ камо ли пък че е вербувал Ланг. Помислете си. Как би трябвало да осъществяват връзка, след като Ланг се озова на Даунинг Стрийт? Да не е имал тайна радиостанция на тавана?