Роберт Харрис - Сянката

Няколко секунди Крол продължи да се усмихва загадъчно и да драска в бележника. Питах се кое му е толкова смешно.

— Позицията на Адам по този въпрос е недвусмислена — каза най-сетне той. Адам. Подхвърли името в разговора тъй небрежно, както би пуснал монета в шапката на просяк. — Той се отнася към книгата много сериозно. Тя е неговото завещание, ако щете. Иска да изпълни задълженията по договора. И иска книгата да бъде финансов успех. Затова охотно приема да бъде насочван от теб, Джон, и от Марти в рамките на разумното. Очевидно все още е силно разстроен от станалото с Майк, който беше незаменим.

— Очевидно.

Всички ние издадохме съответните звуци.

— Незаменим — повтори Крол. — И все пак… трябва да бъде заменен. — Доволен от остроумието си, той вдигна очи и в този момент аз разбрах, че на света няма ужас — война, геноцид, гладна смърт, детски болести, — в който Сидни Крол да не види забавната страна. — Адам несъмнено ще оцени плюсовете на опита да работи със съвсем различен човек. В крайна сметка всичко опира до личната връзка. — Очилата му проблеснаха под луминесцентните лампи, докато се взираше в мен. — Тренирате ли активно? — Аз поклатих глава. — Жалко. Адам обича тренировките.

Все още замаян от безцеремонната реплика на Мадокс, Куигли опита да си възвърне позициите.

— Всъщност познавам един много добър автор от „Гардиън“, който редовно посещава фитнес залата.

— Може би — предложи след неловка пауза Рик — ще е най-добре да си поговорим как виждате нещата на практика.

— Първо, трябва да приключим до един месец — каза Мадокс. — И двамата с Марти сме на това мнение.

— Месец? — повторих аз. — Искате книга за един месец?

— Има завършен ръкопис — намеси се Крол. — Просто трябва малко да се обработи.

— Много да се обработи — уточни мрачно Мадокс. — Добре. Да тръгнем отзад напред. Публикуваме през юни, което означава, че зареждаме книжарниците през май, редактираме и печатаме през март и април, следователно трябва да разполагаме с готовия ръкопис до края на февруари. Германците, французите, италианците и испанците трябва незабавно да пристъпят към превод. Вестниците трябва да се запознаят с възможностите за отпечатване на откъси. Имаме договори за телевизионните права. Рекламната кампания трябва да се планира предварително. Трябва да ангажираме свободна площ в книжарниците. Значи краят на февруари, и точка. В справката за вас — той сведе поглед към листа пред себе си, върху който видях изписани всичките ми заглавия — ми харесва, че явно сте опитен и най-вече че работите бързо. Спазвате сроковете.

— Не е пропуснал нито веднъж — потвърди Рик и ме прегърна през рамото. — Такива са моите хора.

— И сте англичанин. Според мен авторът в сянка определено трябва да е англичанин. За да спази верния тон.

— Съгласни сме — каза Крол. — Но всичко ще трябва да се направи в Щатите. Адам не може да мръдне оттам, напълно е ангажиран с цикъл лекции и програма за събиране на средства за неговата фондация. Не го виждам да се завърне в Обединеното кралство преди март, и то в най-добрия случай.

— Един месец в Америка, това е чудесно… нали? — Рик тревожно се озърна към мен. Усещах, че иска да потвърдя, но можех да си мисля само едно: Месец, те искат да напиша книга за месец.

Бавно кимнах.

— Предполагам, че при всяко положение мога да донеса ръкописа и да работя тук.

— Ръкописът остава в Америка — отсече Крол. — Това е една от причините Марти да предложи своята къща на Винярд. Мястото е безопасно. Само няколко души имат разрешение да боравят с текста.

— Не книга, а истинска бомба! — пошегува се Куигли. Никой не се разсмя. Той нервно потри ръце. — Знаете ли, по някое време и аз ще трябва да видя текста. Нали се водя редактор.

— На теория — уточни Мадокс. — Всъщност после ще си поговорим за това. — Той се обърна към Крол. — В графика няма време за поправки. Ще коригираме в движение.

Докато те продължаваха да обсъждат графика, аз се вгледах в Куигли. Той седеше изпънат и неподвижен като в някой от онези филмови епизоди, в който човек е намушкан с нож сред тълпата и умира, без някой да забележи. Устата му се отваряше и затваряше едва забележимо, като че искаше да каже нещо за сбогом. Но дори и в онзи момент осъзнавах, че е задал напълно логичен въпрос. Щом той е редакторът, защо да не види ръкописа? И защо трябва да държат текста на „безопасно място“ — малко островче до Източното крайбрежие на Съединените щати? Усетих как Рик ме смушка в ребрата и осъзнах, че Мадокс говори на мен.