Роберт Харрис - Сянката

— А с Ник Рикардели мисля, че се познаваш — каза Куигли, привършвайки представянето с едва доловима тръпка на погнуса.

Моят агент ми намигна. Беше се пременил с лъскава сива риза и тънка вратовръзка от червена кожа.

— Здрасти, Рик — казах аз.

Докато сядах до него, усетих как нервите ми се обтягат. Също като във „Великият Гетсби“, покрай стените на залата се ширеха полици с чисто нови, нечетени книги в кожена подвързия. Мадокс седна с гръб към прозореца. Отпусна масивните си ръце без нито един косъм върху стъкления плот на масата, сякаш за да докаже, че засега няма да вади оръжие, и заяви:

— Доколкото чух от Ник, разбираш положението и знаеш какво ни трябва. В такъв случай може би ще ни обясниш с какво смяташ да допринесеш за проекта.

— С невежество — категорично отвърнах аз. Ако не друго, това поне ги изненада и преди някой да ме прекъсне, побързах да продължа с малката реч, която си бях подготвил в таксито на идване: — Знаете какво съм писал. Излишно е да се правя на такъв, какъвто не съм. Ще бъда пределно откровен. Не чета политически мемоари. И какво? — Свих рамене. — Никой не ги чете. Но това не е мой проблем. — Посочих Мадокс. — Проблемът е ваш.

— Я стига — тихо подметна Куигли.

— И нека да бъда още по-безразсъдно откровен — продължих аз. — Носят се слухове, че сте платили десет милиона долара за тази книга. Как мислите, колко от тях ще си върнете при сегашното положение? Два милиона? Три? Неприятно за вас и особено неприятно — завъртях се към Крол — за клиента ви. Защото за него нещата не опират до пари. Става дума за репутация. Това е възможността на Адам Ланг да говори директно с историята, да изкаже своето мнение. Най-малко му трябва да издаде книга, която никой няма да прочете. Как ще изглежда, ако историята на неговия живот попадне на сергиите за преоценени книги? Но не е задължително да стане така.

Поглеждайки днес назад, разбирам, че съм приказвал като амбулантен търговец. Но не забравяйте, че беше самореклама, а тя, също като обещанията за вечна любов посред нощ в чужда спалня, не бива непременно да се използва за обвинение на другата сутрин.

Крол се усмихваше на себе си и драскаше нещо в бележника си. Мадокс ме гледаше втренчено. Поех си дъх.

— Факт е — продължих аз, — че само по себе си голямото име не продава книгата. Книгата — или филмът, или песента — се продава със сърце. — Мисля, че в онзи момент дори се потупах по гърдите. — И затова политическите мемоари са най-слабото място на книгоиздаването. Името пред шатрата може да е голямо, но всички знаят, че влязат ли вътре, ще им предложат все същото старо представление, а кой би платил двайсет и пет долара за него? Трябва да се вложи сърце, а аз точно с това си изкарвам хляба. Чий разказ е от сърце, ако не на човека, който започва от нулата и стига до държавното кормило? — Приведох се напред. — Виждате ли, точно тук е смешното: автобиографията на един лидер би трябвало да е по-интересна от другите мемоари, а не по-скучна. Ето защо приемете моето невежество в политиката като предимство. Между нас казано, аз високо ценя невежеството си. Адам Ланг не се нуждае да му помагам за политическата част на книгата — той е политически гений. Нуждае се според моето скромно мнение от същото, което трябва на кинозвездата, бейзболния играч или рок певеца: опитен сътрудник, умеещ да задава въпроси, които ще разтворят сърцето му.

Настана мълчание. Усетих, че треперя. Рик се пресегна под масата и успокояващо ме потупа по коляното.

— Добре се справи.

— Ама че върховна глупост — подхвърли Куигли.

— Така ли смяташ? — попита Мадокс, без да откъсва поглед от мен. Изрече го безразлично, но ако бях на мястото на Куигли, щях да усетя заплахата.

— О, Джон, разбира се — отвърна Куигли с цялото пламенно пренебрежение на четири поколения оксфордски ерудити. — Адам Ланг е световна историческа фигура и неговата автобиография ще бъде световно издателско събитие. Нещо повече, част от историята. Не бива да подхождаме към нея като към — той потърси в мисловната си съкровищница подходящо сравнение, но довърши твърде мизерно… — като към статия в списание за знаменитости.

Ново мълчание. Отвъд оцветените стъкла движението по магистралата беше спряло. Блясъкът на неподвижните фарове трептеше през дъждовните струи. Лондон все още не се бе завърнал към нормалното състояние след бомбата.

— Струва ми се — заяви Мадокс със същия бавен, спокоен глас, без да повдига от масата розовите си манекенски ръце, — че имам цели складове със „световни издателски събития“ и редовно се чудя как да се отърва от тях. А адски много хора четат списания за знаменитости. Ти какво мислиш, Сид?