Роберт Харрис - Сянката

— Сид Крол слуша.

По интонацията му усещах, че се усмихва.

— Сидни — казах аз, опитвайки да прикрия смущението си, че му говоря на „ти“, — няма да познаеш какво стана преди малко.

— Задигнали са ръкописа?

За момент загубих дар-слово.

— Боже мой, ти да не си всезнаещ?

— Какво? — Тонът му рязко се промени. — Господи. Шегувах се. Наистина ли са го откраднали? Ти добре ли си? Къде си сега?

Обясних му какво се случи. Той рече да не се тревожа. Ръкописът нямал никакво значение. Дал ми го само защото смятал, че може да представлява някакъв интерес за мен в професионално отношение. Щял да ми прати нов. А какво ще правя аз? Ще се обадя ли на полицията? Казах, че ако иска, ще се обадя, но според мен с полицаите човек само си докарва неприятности. Предпочитам да приема неприятния епизод като пореден кръг от веселата въртележка на градския живот.

— Нали знаеш, que sera sera. Каквото има да става, ще стане. Днес те взривяват, утре те грабят.

Той се съгласи.

— Беше ми много приятно да се запознаем днес. Страхотно е, че влизаш в екипа. Всичко най-хубаво — добави той миг преди да затвори и отново усетих в гласа му онази тънка усмивка. Всичко най-хубаво.

Минах в банята и разкопчах ризата си. Върху плътта ми, точно над стомаха и под гръдния кош, се бе отпечатала тъмночервена хоризонтална ивица. Застанах пред огледалото, за да я огледам по-добре. Беше дълга около осем сантиметра, широка един и учудващо ясно очертана. Не е причинена от плът и кости, помислих си аз. По-скоро от бокс. Приличаше на професионална работа. Отново ми се зави свят и се върнах на дивана.

По някое време телефонът иззвъня. Обаждаше се Рик да ми каже, че сделката е уговорена.

— Какво става? — сепна се ненадейно той. — Не ми изглеждаш добре.

— Преди малко ме ограбиха.

— Не може да бъде!

Отново описах какво ме е сполетяло. Рик издаваше подходящите съчувствени възклицания, но щом узна, че съм добре и мога да работя, тревогата се изпари от гласа му. При първа възможност върна разговора към темата, която наистина го интересуваше.

— Значи все още можеш да излетиш в неделя за Щатите?

— Разбира се. Само малко съм стреснат, това е.

— Добре, чудесно, дай сега и аз да те стресна. За един месец работа върху ръкопис, който би трябвало вече на практика да е написан, Райнхарт Корпорейшън е съгласна да ти плати двеста и петдесет хиляди долара плюс разноските.

— Какво?

Ако вече не седях на дивана, сигурно щях да се строполя върху него. Казват, че всеки човек си има цена. Четвърт милион долара за четири седмици работа надхвърляха моята около десет пъти.

— Това прави по петдесет хиляди долара за всяка от идните четири седмици — обясни Рик — плюс още петдесет бонус, ако приключиш навреме. Те поемат грижата за самолетните билети и настаняването. И освен това ще бъдеш посочен като сътрудник.

— На титулната страница ли?

— Не ставай смешен. В благодарностите. Но все пак в професионалния печат ще го забележат. Ще имам грижата. Засега обаче участието ти е строго поверително. Бяха категорични по въпроса. — Чух го как се изсмя и си го представих удобно отпуснат в креслото. — О, да, пред теб се разтваря един цял нов свят, момчето ми!

Беше напълно прав.

Ако сте болезнено срамежлив или ви е трудно да вдъхнете на околните спокойствие и самоувереност, писането в сянка едва ли е занимание за вас.

„Писане в сянка“

Полет 109 на „Америкън Еърлайнс“ трябваше да излети от „Хийтроу“ за Бостън в 10:30 ч. в събота сутринта. В събота следобед от Райнхарт Корпорейшън ми пратиха по куриер еднопосочен билет за бизнес класа заедно с договора и споразумението за поверителност. Куриерът изчака да ги подпиша. Вярвах, че Рик се е погрижил договорът да бъде наред, и дори не си направих труда да го прочета; колкото до споразумението, прегледах го набързо в коридора. Като си го припомням сега, изглежда едва ли не смешно: Ще приемам всяка поверителна информация като строго секретна и поверителна и ще вземам всички необходими мерки, за да не допускам нейното разгласяване или разкриване пред трета страна или външни лица… Няма да използвам, разгласявам или допускам разгласяване от когото и да било на поверителната информация в полза на трета страна… Нито аз, нито упълномощени от мен лица няма по какъвто и да било начин да копират или да предават другиму цялата или част от поверителната информация без предварителното съгласие на Собственика… Подписах, без да ми мигне окото.