Роберт Харрис - Сянката

— Господи — възкликна Ланг. — Какво означава „достатъчно основания“?

— Няма да стане — каза Крол.

— Все това разправяш — вметна раздразнено Рут, — но може и да стане.

— Няма, но може и да стане. — Крол разпери ръце. — Тия две твърдения са несъвместими. — Той си позволи поредната хитра усмивчица и се обърна към Адам. — Все пак като твой адвокат настоятелно те съветвам, докато въпросът не бъде решен, да не пътуваш в която и да било страна, признаваща юрисдикцията на Международния наказателен съд. Ако само двама от тези трима съдии решат да се изперчат пред любителите на човешките права и издадат постановление за арест, можеш да бъдеш задържан.

— Но почти всички държави в света признават Международния наказателен съд — каза Ланг.

— Америка не го признава.

— И кой още?

— Ирак — каза Джош. — Китай, Северна Корея, Индонезия.

Чакахме го да продължи; той мълчеше.

— И това ли са всички? — попита Ланг. — Останалите го признават ?

— Не, сър. Израел не го признава. И някои от най-гадните режими в Африка.

— Мисля, че нещо става — каза Амелия и насочи дистанционното към телевизора.

И тъй, след миг гледахме как главният прокурор — испанка с буйна черна коса и ярко червило, същинска кинозвезда в примигващия сребрист блясък на фотосветкавиците — обяви, че тази сутрин е била упълномощена да разследва бившия британски министър-председател Адам Питър Бенет Ланг по член Седми и осми от Римския статут на Международния наказателен съд.

По-точно другите я гледаха, а аз наблюдавах Ланг. А.Л. — напрегнат и съсредоточен, надрасках в бележника, като се преструвах, че записвам думите на обвинителката, но всъщност дебнех своя клиент за всяка интимна подробност, която да използвам по-късно. Протяга ръка към P.; тя не реагира. Поглежда я. Самотен, озадачен. Отдръпва ръка. Пак гледа екрана. Клати глава. Гл. прок. казва: „Дали е било отделен инцидент или част от систематично престъпно поведение? „A.Л. трепва. Гневен. Гл. прок.: „Правосъдието трябва да бъде еднакво за всички, богати и бедни, силни и слаби. „А.Л. крещи срещу екрана: „Ами терористите? „

Никога досега не бях виждал свой автор в реална житейска криза и като наблюдавах Ланг, постепенно започнах да осъзнавам, че любимият ми универсален въпрос Какво изпитахте? всъщност е груб инструмент, мъгляв и едва ли не безполезен. През тези няколко минути, докато се обясняваха правните процедури, по грубо изсеченото лице на Ланг бързо прелитаха чувства, мимолетни като сенки на облаци през пролетта — шок, ярост, болка, предизвикателност, отчаяние, срам… Как можеха да бъдат разгадани? И щом сам той не знаеше точно какво изпитва сега, в момента, как бих могъл да очаквам, че ще го знае след десет години? Дори и сегашната си реакция нямаше да обясни, ако не му помогнех. Би се наложило да я опростя, за да стане правдоподобна. Би се наложило да използвам собственото си въображение. С други думи, да излъжа.

Прокурорката довърши изявлението си, отговори лаконично на няколко подвикнати въпроса и напусна катедрата. На половината път към изхода спря, за да позира отново пред обективите, и наоколо пак избухна сияние от фотосветкавици, докато тя се извръщаше да предложи на света великолепния си орлов профил. После изчезна. На екрана се появи къщата на Райнхарт, обкръжена от гора, езеро и океан. Светът чакаше Ланг да се появи.

Амелия изключи звука. Долу зазвъняха телефоните.

Крол пръв наруши тишината.

— Е, това с нищо не ни изненада.

— Да — каза Рут. — Браво на вас.

Крол се направи на разсеян.

— Би трябвало да те прехвърлим във Вашингтон, Адам. Незабавно. Самолетът ни чака на летището.

Ланг все още се взираше в екрана.

— Когато Марти каза, че мога да използвам лятната му резиденция, изобщо не подозирах колко е откъсната от света. Не биваше да идваме тук. Сега ще изглежда, че се укриваме.

— Точно така смятам и аз. Не може просто да се затвориш тук, във всеки случай не и днес. Завъртях няколко телефона. За обяд мога да ти уредя среща с лидера на мнозинството в Сената, а следобед ще поканим журналисти да те снимат заедно с държавния секретар.

Ланг най-сетне откъсна очи от телевизора.

— Не знам дали си струва. Ще изглежда, че съм изпаднал в паника.

— Не, няма. Вече разговарях с тях. Изпращат ти най-добри пожелания; готови са да помогнат по всякакъв начин. И двамата ще кажат, че срещите са били уговорени още преди седмици, за да обсъдите дейността на фондация „Адам Ланг“.